През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
— Добре дошли във форт Брумал! Преди оттук можеха да се купят оборудване и провизии — провлечено каза един от фодрамите. — Дори по времето на баща ми имаше магазин, дето се продаваше брашно, царевица, грах, пресен дивеч и сушено месо. Ни следа от това.
Лийт зачака да чуе причината защо поселището е било изоставено, ала мъжът бе приключил. Малко по-затворен от останалите, той имаше огромен белег от лявата страна на лицето си.
— Пернат от мечка — бе им казал той. — Бях твърде близо до малчоците й. Падаше ми се.
— Само преди поколение тази част бе цялата обсипана с капани — обясни фодрамският лидер. — Казват, че някога тук гъмжало от бобри, лакомци, миещи мечки и норки, достатъчно кожа за всички. Ала явно не е било достатъчно и Търговците се преместили на север и на изток. Големият град сега е Виндстроп Хаус. Ще видите! — той се изсмя. — Добре ще си прекараме там! Може би още там ще продадем балите и ще пируваме! Наистина в Станлоу плащат повече, ама пък в Станлоу няма за какво да го изхарчиш!
Останалите фодрами в хор потвърдиха думите му.
— Вече не прилича много на форт — отбеляза Фарр.
— Е, това е най-голямото селище преди Виндстроп Хаус, тъй че му се насладете! — изкикоти се пълничкият мъж. — Аз ще ида да видя дали отшелникът си е у дома. Надявам се да е в добро настроение; понякога е доста свидлив и не е свикнал да е сред хора. Ако до няколко часа не се върна, вероятно ме е изял.
— Изчезвай най-сетне! — добронамерено изръмжа един от спътниците му. Той бе по-слаб, но също нисък, с рошава брада и парцаливи дрехи. Дори и в зимния мраз кожената му жилетка бе отворена. Под нея носеше само тънка риза, вероятно опит за ненужно перчене или просто доказателство, че фодрамецът е роден в тази земя. Панталоните му бяха осеяни с кръпки, вероятно белег за някой грижещ се за него у дома. Бройката на разпорилите се кръпки и нови цепки говореше за нуждата от още грижи при завръщането му.
Дружелюбният фодрамски водач кимна на Перду, който въздъхна и побутна Уайзънт по хълбока. Заедно поеха по тясна пътека и след миг гората погълна двамата мъже и огромния звяр.
Докато лидерът отсъстваше, „момчетата му“, както ги наричаше, извлякоха от храстите две шейни, натоварени с денкове кожи. Най-високият от фодрамите, който стигаше едва до раменете на винкулчани, вдигна една от балите с лекота и я постави на останките от каменна стена.
— Време за упражнение! — рече той. — По-добре да свикнете с балите.
Той махна към членовете на Компанията, приканвайки ги да повдигнат денка.
Кърр се огледа. Никой не гореше от желание да опита силата си. Той се намръщи, сетне пристъпи напред и доближи огромния пакет.
Нямаше къде да хване обвитите в плат кожи. Разпери широко ръце, наведе се и прегърна балата. Повдигна я от стената, постоя така няколко секунди и я остави обратно.
— Нищо работа — рече, докато си поемаше дълбоко въздух.
— Извинете — каза Стела, — но не виждам как ще носим всички тези бали по пътя.
Уайра се приведе към нея.
— За тази цел има шейни. Никой не би могъл да носи някой от денковете продължително. Трябва да тежат сто фунта!
— Само по деветдесет — весело рече белязаният фодрамец. — Наричаме ги проклятия. Ако носиш две, двойно проклятие; три — тройно и тъй нататък.
— Да носиш две? — със съмнение каза Уайра.
— Да — сериозно отвърна парцаливият. — Или повече. Разбира се, предимно използваме канута, но когато реките са маловодни или бързеите са прекалено опасни, пренасяме канутата и кожите до по-тихи води.
— Шегувате се! — промърмори Фарр, оглеждайки натрупаните шейни.
— Естествено, колкото по-малко обиколки ни се наложи да направим, толкова по-висока цена получаваме за кожите. Тъй че понякога се захващаме с бързеите в неподходящо време. Друг път вземаме прекалено много бали. Нашият водач държи рекорда за най-много денкове прекарани край Високи пренос — девет мили предимно по нанагорнище — именно и затова е наш лидер.
— Колко бали? — невярващо запита Кърр.
— Нека кажем, че този ден той бе петорно прокълнат.
Компанията ахна. Пет бали! Четиристотин и петдесет фунта! Що за хора бяха тези?
— Нека опитам — викна Фарр. — Брегаджиите не сме по-слаби от останалите!
Фодрамите се спогледаха развеселени, сетне кимнаха към мъжа от планините.