Черният град [bg]

Край него минаваха коли и карета, по тротоара с ленива крачка се разхождаха смазани от жегата минувачи.

„Интересно, а как смятаха да изнесат оттук трупа ми? Все пак трябва да са имали някакъв план, в случай, че преговорите се провалят? Нека сега да го изпробват с Жасминовия. Да знаят занапред как да се държат с Фандорин".

Войната още не е обявена, но фактически вече е започнала. Както обикновено, диверсионната мрежа е започнала сражението, преди да гръмнат оръдията. Нима опитът да се извадят от строя бакинските нефтени находища не е враждебен замисъл? А пък там, където има война, там има и трупове, господа австрийци.

„Най-вече не биваше да ме хваща отзад за врата" - сърдито помисли Ераст Петрович и потрепери, като сети за миризмата на жасмин. Но навикът да се държи строго отговорен за всяка съмнителна постъпка изискваше незабавно разследване.

„Нямаше никаква нужда да убивам Вайсмюлер. Най-спокойно прекъснах човешки живот само защото бях подразнен и се пошегувах по този повод отгоре на всичкото. Но ако убиваш в продължение на близо четиридесет години подред, това престава да шокира. Няма какво да се преструвам пред самия себе си. Май борбата със Злото полека-лека ме е превърнала в чудовище... Впрочем този въпрос, над който човечеството си блъска главата от хилядолетия, не може да се реши в движение. Ще го оставим за „никки"."

Ераст Петрович бързаше да иде в хотела. Вече нямаше защо да се притеснява, че го следят, а трябваше час по-скоро да осъществи връзка с Петербург. Щом в тази бакинска каша активно участваше вражеското разузнаване, това напълно променяше ракурса и цялостната картина.

„Веднага трябва да се обадя на Сент-Естеф. Сега вече не е време за секретност".

След като зави по Олгинска, Фандорин видя пред входа на „Национал" четири еднакви автомобила. На стълбите стояха двама жандарми. Отблизо се видя, че лицата им са бели, незагорели от слънцето. Не като лицата в Баку.

Господи, какво пак се е случило тук?

Във фоайето към Ераст Петрович се втурна стегнат офицер с акселбанти.

- Най-сетне! Търсят ви из целия град! Да вървим, да вървим! Очакват ви!

- Кой? - попита Фандорин, като позна единия от адютантите на генерал Жуковски, началника на Корпуса на жандармерията.

- Господин командващият и господин директорът на Полицейския департамент.