![Черният град [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/6/cherniyat-grad-bg-download.jpg)
Черният град [bg]
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Серия: Приключенията на Ераст Фандорин #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-130-6
- Переводчик: Денис Коробко
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Черният град [bg]». Краткое содержание книги:
- За разлика от Владимир Фьодорович аз съм загрижен не от въпросите на европейската политика, а от стачката. Затова и пристигнах. Каквото и да стане на Балканите, страната не бива да остава без нефт. Това е заплаха.
Емануил Карлович не уточни за каква точно заплаха става дума. И така беше ясно.
Фандорин изброи мерките, които според него трябваше да се вземат: сериозно да се заплашат нефтопромишлениците, да се подготвят резервни екипажи за корабите и дублиращи бригади за влаковете.
- Късно е - поклати глава директорът, след като го изслуша докрай. - С бакинските тузове аз ще се срещна, разбира се, но това до нищо няма да доведе. Днес точно на обяд внезапно обяви стачка цялата нефтотранспортна флотилия на Каспийско море. Едновременно с това стачка обяви и съюзът на железничарите. И, което е най-учудващо, без предварителни брожения и предявяване на искания. Доставката на всички нефтопродукти, с изключение на керосина, е преустановена. В царицинските терминали и резервоарните паркове има запаси за една седмица. Това е срокът, който имаме, за да бъде спряна стачката. Добре, че поне тръбопроводът е държавен. Без керосин щеше да настъпи направо катастрофа.
- Днес на обяд? - бавно повтори Фандорин. - И корабните екипажи и железничарите? Без предупреждение, без каквито и да б-било искания?
- Точно така. Чувства се твърда ръка, единна воля и желязна организация. Преди малко започнахте да говорите за някаква голяма акция, която според вас се подготвя, нали? Негово превъзходителство ви прекъсна, а мен това живо ме интересува. Имате ли някакви конкретни предположения?
- Например, че ще има съгласувана стачка на транспортните работници - отговори Ераст Петрович. - Но това вече се е случило.
Директорът скептично поклати глава, но Фандорин смени темата:
- Човекът, който ще ми трябва на Балканите, е престъпник и се издирва.
- Престъпленията тежки ли са? Политика има ли?
- Политика няма, но са доста тежки. Има и убийства, включително вероятно и на длъжностни лица, бягство от затвора и още Бог знае какво. Сигурно ще стигне за десет безсрочни каторги.
- Тогава това е извън моята юрисдикция. - Сент-Естеф помисли, присви очи. - Мога да му издам агентурен паспорт с измислено име, но след като се върне на територията на Русия, вашият бандит ще бъде арестуван. По добре е да остане в чужбина.
Беше невъзможно човек да си представи Кара Хасим, живеещ някъде извън пределите на Баку. А пък и той нямаше да се съгласи.
- Условието за моето участие в сръбското разследване ще бъде височайше помилване за моя помощник.
- Това отново не е от моята компетенция. Но съм сигурен, че в случай на успех на вашата мисия тази молба ще бъде удовлетворена.
„Само да опитат да не я удовлетворят. Но той е прав: директорът на Полицейския департамент не е човекът, с когото трябва да се говори по този въпрос.
- Ще свърша, каквото имам да върша в г-града - каза Ераст Петрович, като се изправи. -Към п-полунощ ще си бъда в стаята. Сбогом.
На стълбите при Хасим както винаги бе пълно с посетители. Те мълчаливо кимнаха в отговор на приветствието, изпратиха го с погледи, в които нямаше любопитство - съвсем никакви емоции.
Огромният гочи седеше и пиеше чай с белобрад старец.
- Искам спешно да говоря с теб - навъсено каза Фандорин.
- Е, и аз искам спешно да говоря с теб - отвърна Хасим. -Но всяка работа умее да чака. Сядай да пием чай.
- Това, което имам да ти казвам, не умее да чака.
Ераст Петрович многозначително погледна стареца. Онзи стана, поклони се, излезе.
- Не си вежлив ти, Юмрубаш. Защо хубав човек си изгонил? Аз отведох твои артисти чак до хотел. Идвам вкъщи - хора ме чакат. Отдавна ме чакат. Стар човек, бяла брада, дошъл да говорим. Ай, че срамно! Бяла брада не за мен - за теб идвал.
- За мен ли? - Фандорин се огледа към вратата. - А кой е той?
- Старец някакъв. Казвал ми е името, аз не го запомних. Махмуд, Максуд. Името няма значение! - Хасим махна с ръка. - Той важен нещо казвал. Ще се радваш.
- Аз ли? На какво?
- Той е жив. Може пак да го убиваме - кръвожадно се усмихна Хасим.
- Кой е жив?
- Кълвача.
Челюстта на Ераст Петрович увисна не особено изящно.
- Как е възможно това? И откъде старецът знае за Кълвача?
- Бяла брада знае, че аз Кълвача съм търсил. Затова е идвал. Казва, виждали са днес Кълвача. Жива и здрава е.
- А т-трупът? С отсечените ръце...
- Знам ли? - разбойникът вдигна рамене. - Ние с теб някой друг сме убивали. Излъга ни тази пес Шубин. А този Бяла брада, когото ти си изгонил (ай, че срам!), няма да вземе да лъже. Ако е казвал, че са виждали Кълвача, значи са го виждали.