Черният град [bg]

Напълно объркан, Ераст Петрович потърка точката на концентрацията, която се намира точно в средата на челото.

- З-значи съм свободен до тази нощ? Трябва да уредя още някои неща.

- До полунощ - уточни генералът. - Ако някои от документите не успеят да дойдат, ще ги получите в Батуми. А дотогава, с властта, която разполагам, ще ви предам документа, който ще ви помогне да свършите всичко. Полковник! Къде е мандатът, приготвен за Фандорин?

Офицерът му подаде един плик. Върху личната бланка на заместник-министъра на вътрешните работи с подпис и восъчен печат бе напечатано, че приносителят на това писмо, действителен статски съветник Е. П. Фандорин, изпълнява секретна задача от голяма държавна важност, във връзка с което всички части на полицията и жандармерията са длъжни безпрекословно да се подчиняват на заповедите му, а цивилните служби да му оказват всякакво съдействие.

- Имам м-молба, важна. Помощникът ми е ранен, намира се в местна болница...

Жуковски махна нетърпеливо:

- Просто кажете на полковника какво е необходимо, ще бъде точно изпълнено. Ако трябва транспорт - ще го превозят. Ако трябват специални грижи - ще ги осигурят. Мислете за Виена и Белград, не се отвличайте с каквото и да било друго. Ще ви дам охрана от най-добрите сътрудници, а в Батуми към вас ще се присъедини група от трима секретари.

- Няма нужда от охрана - отсече Фандорин.

„Австрийците веднага ще разберат, че това са кадрови разузнавачи и ще се отнасят към мен с подозрение. А пък и аз нямам нужда от служебни бавачки".

- От секретари също няма нужда. Ще си взема на място: един австриец и един сърбин.

Генералът кимна с разбиране:

- Е, какво, има резон в това, което казвате. Вие си знаете.

- Достатъчен ми е един т-телохранител. Проверен човек, опитен. Той ще ми върши работа. Само че...

- Какво „само че"?

- Той има проблеми със закона.

- Ераст Петрович - умолително възкликна Жуковски вече на вратата. - Нали ви помолих: не ми хабете времето за глупости! Императорът чака. Съобщете на Емануил Карлович името на вашето протеже - и всичко ще бъде уредено. И последно: на гарата, където ви е срещата, ще ви отведат оттук, от хотела. Така че бъдете така добър да си бъдете в стаята четвърт час преди полунощ.

И вратата се захлопна зад гърба на негово превъзходителство.

Мълчаливият директор на департамента веднага стана от стола и с рече с равен тон:

- Е, добре, а сега, след като генерал Sturm-und-Drang[125] си замина с тропот, да поговорим спокойно и подробно за нещата в Баку.

Дори когато казваше нещо шеговито, Сент-Естеф никога не се усмихваше.