![Ръкописът на Фулканели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/8/rkopist-na-fulkaneli-bg-download.jpg)
Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
— Каза, че те интересуват стари къщи, но явно имаш и други интереси — хладно добави жената.
— Не съм дошъл да ви ограбя — отвърна той и примигна срещу ярката светлина.
— Така ли? Влизаш в къщата ми, носиш пистолет, промъкваш се в частния ми параклис и твърдиш, че не си дошъл да ме ограбиш? — Фенерчето помръдна към трупа на Боца. — А този кой е? Приятел ли ти е?
— Прилича ли на мой приятел?
— Крадците често се карат — сви рамене тя и посочи раницата, която лежеше до олтара. — Какво има вътре? Изсипи съдържанието й на пода! Бавно, за да виждам ръцете ти!
Бен внимателно обърна раницата. Светлият лъч се насочи към разпиляното й съдържание и спря на тетрадката на Райнфелд и дневника на Фулканели. — Хвърли тези неща насам!
Той се подчини. Жената пъхна фенерчето под мишница и започна да ги прелиства, без да го изпуска от мушка. Кимна няколко пъти, сякаш отговаряше на някакви свои вътрешни мисли, свали оръжието и остави тетрадките на пода.
— Съжалявам, но трябваше да бъда сигурна.
— Коя сте вие? — повтори той.
— Казвам се Антония Бранзанти и съм внучка на Фулканели — отвърна тя и вдигна ръка да предотврати следващия му въпрос: — По-късно ще поговорим. Сега трябва да се освободим от боклука.
После посочи пода, където кръвта на Боца се смесваше със застоялата зеленикава вода от разбития олтар.
Обърна се, мина покрай колоните и спря пред заоблен къс скала, наподобяващ крайпътен камък.
— Оттук се излиза направо на планинския склон. Отмести го.
Бен с пъшкане избута камъка в специално издълбаната ниша. Той тежко се претърколи, студеният планински въздух бързо изпълни храма. Зад него се появи проход, който беше дълъг не повече от пет метра. В дъното му се виждаше част от нощното небе. Бурята беше отминала, каменистата местност беше осветена от яркия диск на луната. В краката им зееше дълбока пропаст.
— Никой няма да го намери там — каза Антония и посочи с пръст към пропастта. Бен се върна, хвана под мишниците тежкото тяло на Боца и го повлече към дупката. След него се проточи кървава следа. Пусна го в началото на прохода и го претърколи с крак към ръба. Очите му проследиха дългото падане. Осветен от студените лунни лъчи, Боца полетя надолу, смали се и изчезна в бездънната пропаст.
Бен се обърна и унило последва Антония Бранзанти към вътрешността на къщата. В крайна сметка еликсирът на живота се бе оказал илюзия, обикновена легенда. И той щеше да се върне при Феърфакс с празни ръце, да го погледне в очите и да му каже, че детето ще умре.
Антония затвори подвижната преграда в дъното на камината и го поведе към кухнята. Той изми кръвта от лицето и тялото си, остави кърпата и мрачно промърмори:
— А сега ще си вървя.
— Нищо ли няма да ме попиташ?
— Какъв е смисълът? — сви рамене той. — Всичко свърши.
— Ти си търсачът, за когото ме предупреди дядо. Ти откри пътя към съкровището.
— Не съм тук заради златото — въздъхна Бен и очите му овлажняха. — Надявах се да открия друго нещо.
— Златото не е единственото съкровище — отвърна с лека усмивка Антония, наклони глава и пристъпи към бюфета. По рафтовете му бяха наредени бутилки зехтин и оцет, буркани с изсушени билки и подправки. Тя ги размести и измъкна иззад тях малка пръстена делва. Внимателно я постави на масата и вдигна капачето. Вътре имаше стъклено шишенце с прозрачна течност, която проблесна на светлината.
— Това ли търсиш? — погледна го тя.
Той нетърпеливо протегна ръце.
— Да не би…
— Внимателно! — предупреди го Антония. — Това е единственото количество, оставено от дядо.
Бен безсилно се отпусна на близкия стол. Беше толкова изтощен, че нямаше сили да усети огромното облекчение. Антония се настани срещу него, положи ръце на масата и втренчено го погледна.
— Надявам се, че ще останеш още малко, за да чуеш моята история — промълви тя.
Разговаряха дълго. Бен й разказа за своята мисия и за премеждията, които го бяха довели до Дома на Гарвана. След това мълчаливо изслуша останалата част от историята, свързана с дневника на Фулканели.
— След предателството на Дакен събитията се развили бързо. Нацистите нахлули в дома на Фулканели и преобърнали лабораторията му с главата надолу, за да открият тайната. Изненадани от появата на баба ми, те я разстреляли… — Антония замълча и с въздишка добави: — След тези събития дядо напуснал Париж и дошъл тук заедно с майка ми.