![Ръкописът на Фулканели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/8/rkopist-na-fulkaneli-bg-download.jpg)
Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
Вдигна свещника високо над главата си. Над процепа, през който беше влязъл, висеше портрет в тежка позлатена рамка. На него бе нарисуван едър мъж със сплъстена брада и гъста посребрена коса. За разлика от строгите черти на лицето му, очите под рунтавите посивели вежди гледаха закачливо. На златната табелка отдолу се виждаха едри букви, изписани с готически шрифт:
FULCANELLI
— Е, най-накрая се срещнахме — промълви Бен, после обърна гръб на портрета и огледа пода. Върху каменните плочи беше постлан стар прашен килим. Краищата му частично покриваха красива мозайка. Приклекна и постави свещника на пода. Разнесе се глух металически звън, от килима се надигна облак прах. Голям паяк изскочи изпод него и бързо изчезна към неосветения ъгъл. Нави килима на руло, изправи го до стената и се зае да почиства дебелия слой прах от плочите. Пред очите му се разкри цветна мозайка, вградена в каменните плочи. Беше дълга около пет метра и покриваше почти цялата ширина на помещението. В средата имаше кръгла плоча с желязна халка, скрита в специално направена вдлъбнатина. Бен я хвана с две ръце и напрегна мускули. Плочата бавно се отмести и от процепа го лъхна студен въздух.
Под лъча на фенерчето се появи спираловидна стълба, която чезнеше надолу в непрогледния мрак.
61
Каменните стъпала се извиваха в тясната, прокопана в скалата дупка. Воят на бурята постепенно заглъхна и когато краката му най-накрая стъпиха върху хоризонтална плоскост, той вече изобщо не се чуваше. Пое по тесен, изсечен в скалата проход. Тишината бе нарушавана единствено от стъпките му. Гладките стени на прохода бяха достатъчно високи, за да се движи прав. Издялването им в скалата, изглежда, бе продължило векове. Грубо изсечен тунел би свършил същата работа, но неизвестните автори на проекта явно бяха търсили нещо повече от удобство. Нещо, което се доближаваше до съвършенството. Но защо? Накъде водеше тунелът?
Отговорът на въпроса дойде след броени секунди. Тунелът направи остър завой и в първия момент Бен помисли, че бе стигнал края му. После усети леко течение и вдигна фенерчето. Пред очите му се появиха каменни стъпала и той без колебание пое нагоре. Изкачването продължи дълго, много по-дълго от слизането в първия тунел. Това без съмнение означаваше, че се издига над повърхността на околния терен и продължава нагоре. Той си спомни стръмната камениста могила в непосредствена близост до къщата. Това означаваше, че бе вътре в нея, заобиколен от хиляди тонове скала!
Лъчът на фенерчето пожълтя и угасна. Той го прибра в джоба си и щракна запалката. Стана студено. Вятърът свиреше около него, въпреки че стъпалата бяха тесни и издълбани направо в камъка. Запалката пареше между пръстите му. Той затвори капачето и продължи на тъмно. След няколко стъпала стъпи накриво и се олюля. Запази равновесие с цената на върховни усилия. Сърцето му биеше лудо. Изчака запалката да се охлади, щракна я и предпазливо продължи нагоре.
Стъпалата най-после свършиха и Бен се озова в помещение с равен под. Вдигнал запалката високо над главата си, той с учудване установи, че се намира в просторна зала, чиито стени се губеха в мрака. В средата й имаше дебела каменна колона, която сякаш излизаше от пода и подпираше високия почти три метра таван. Гладката й повърхност беше покрита със сложни гравюри, пресъздаващи различни религиозни сцени. Няколко крачки по-нататък се виждаше друга подобна колона, а зад нея и трета. Вдигна пламъчето максимално високо и то се отрази в дълга редица златни разпятия. Точно пред него се издигаше огромен, издялан от камък олтар, инкрустиран със злато. Бен осъзна, че е попаднал в църква. Средновековен готически храм, издълбан в огромната скала.
Започна да пали многобройните свещи, поставени в свещници от чисто злато. Храмът бавно се изпълваше с жълтеникава светлина, а той хлъцна от изненада, осъзнал огромните му размери. И богатството, струпано в него.
Покрай стените бяха подредени десетки каменни сандъци, препълнени със златни монети, пръстени и амулети. Съкровищата, съхранени в храма, несъмнено бяха достатъчни, за да превърнат откривателя им в най-богатия човек на света.