Ръкописът на Фулканели [bg]

Старецът закрачи редом с него.

— Обичате ли конете, сър? — попита той, после протегна ръка. — Аз съм Хърби Грийнуд, грижа се за конете на мистър Феърфакс.

— Приятно ми е, Хърби — кимна Бен, облегна се на дъсчената ограда и запали цигара. Към тях по изровената повърхност на поляната се понесоха два коня — единият дорест, другият червеникав. Направиха широк кръг, забавиха ход и спряха пред стареца, пръхтейки с ноздри. Хърби ги потупа по шиите и посочи червеникавия жребец.

— Тоя виждате ли го? Черният принц, трикратен победител в дербито. Но вече е пенсиониран, също като мен. Нали така, момче?

Конят изпръхтя и го побутна с муцуна по рамото.

— Красавец — рече Бен, оглеждайки с одобрение потрепващите мускули на животното. Черният принц се приближи до него и докосна протегнатата му длан с кадифените си ноздри.

— Двайсет и седем годишен е, но още припка като младо жребче — гордо се усмихна Хърби. — Помня го като се роди. Всички мислеха, че няма да оцелее, но момчето се справи, и то доста добре!

В следващия манеж доволно преживяше сиво пони. Бен си спомни за снимката на малката Рут, която му беше показал Феърфакс.

— Дали пак ще може да язди? — помисли полугласно той.

Няколко минути по-късно ягуарът спря на чакъла пред входа на къщата.

— Мистър Феърфакс ще ви приеме в библиотеката след половин час, сър — пристъпи към него мъж с официален костюм. — Моля, последвайте ме.

Прекосиха просторното преддверие, стъпките им звучно отекваха по мраморния под. Личният асистент на Феърфакс го поведе нагоре по извитото стълбище. Половин час по-късно, след като се освежи в една от стаите на западното крило, Бен беше отведен в просторната библиотека с мраморни колони.

Феърфакс тръгна насреща му с протегната ръка.

— Това е прекрасен миг за мен, мистър Хоуп.

— Как е Рут?

— Идвате в най-подходящото време — отвърна Феърфакс. — От последния ни разговор насам състоянието й непрекъснато се влошава. Носите ли го?

— Ръкописът на Фулканели не ви върши работа, мистър Феърфакс — поклати глава Бен.

Лицето на възрастния мъж започна да почервенява.

— Какво?!

— Вместо него ви донесох това — усмихна се Бен и измъкна плоската метална бутилка от вътрешния джоб на сакото си. Забелязал недоумението в очите на Феърфакс, той побърза да добави: — Налях го вътре за по-сигурно.

Лицето на Феърфакс се проясни.

— Еликсирът?! — възбудено прошепна той.

— Приготвен лично от Фулканели — кимна Бен. — Предполагам, че точно това ви трябва.

Феърфакс грабна бутилката и я притисна до гърдите си с плеснали очи.

— Не знам как ще ви се отблагодаря! — развълнувано промълви той. — Още сега ще го занеса на Рут. В момента при нея е дъщеря ми Каролайн, която се грижи за нея денонощно. — Замълча за миг, очите му потъмняха от неизказана тревога. — Надявам се, ще ми окажете честта да вечеряте с мен, мистър Хоуп.