Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Не.

— Каза, че имаш брат в Ню Йорк.

— Имам. И сестра имам.

— В Ню Йорк ли е?

— Не знам къде е. Нямам връзка с нея.

— Странно е, че си изгубил връзката със сестра си, но не и с брат си. Струва ми се, че обратното щеше да бъде по-естествено.

— Не познаваш брат ми.

— Ще ми се да се срещна с него. Да се запозная с най-честния човек на света.

— Това също не бяха празни приказки.

— Би трябвало да бъде такъв, за да му повериш записа. С какво се занимава?

— Защо искаш да знаеш?

— Просто така. От любопитство.

Тя отмести поглед от мен и се вторачи в мивката.

Поизправих се във ваната. Попитах я отново:

— За какво ти е да знаеш?

Тя се изсмя, но гласът й прозвуча неестествено.

— Е, аз също имам интереси, свързани с този запис. И срещу мен могат да предявят обвинение в предумишлено убийство — да не би да си забравил какво стана в стопанството на затвора? Просто исках да знам кой е той и с какво се занимава, така че ако нещо се случи с теб, да мога да се свържа с него…

— Ако нещо се случи с мен, няма да ти се наложи да се свързваш с никого. Всичко ще върви като часовников механизъм…

— Не можеш ли да ми кажеш поне с какво се занимава?

— Много си ми сладка — й казах вместо отговор. Супата в кухнята ли я искаш или в спалнята, ще се погрижа да поспиш малко, ще ти приготвя ваната, ще подредя новите ти дрехи, в кой университет си учил, как е истинското ти име, кажи нещо за близките си, за брат си, на когото изпрати записа, с какво се занимава в Ню Йорк — толкова мила, сговорчива и предразполагаща, така дяволски мило, сговорчиво и предразполагащо, така хитро и дискретно подготвяше почвата — но всички мадами постъпват по същия начин, щом загазят или им потрябва нещо, ето ти я божествената домошарска интимност, така постъпват или навират в лицето ти крайното средство, онова, на което разчитат винаги, за да те докопат, а тя вършеше точно това, откак бях дошъл в квартирата, и кой знае откога ме чакаше във ваната, така че да я сваря случайно в естествена голота, откога? — Имаш още да се учиш, малката — казах. — Много бързаш.