![Трите дъщери на Ева [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/4/trite-dshcheri-na-eva-bg-download.jpg)
Трите дъщери на Ева [bg]
- Автор: Shafak Elif
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542720706
- Переводчик: Красимира Абаджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трите дъщери на Ева [bg]». Краткое содержание книги:
– Виж...
– Трой си измисля, уверявам те. Нали знаеш какво казва Анаис Нин: "Ние не виждаме нещата такива, каквито са. Виждаме ги през своя светоглед".
– Моля те, Азър, при тези обстоятелства тя е последната писателка, която трябва да цитираш!
– Ще изчакам Пери да каже истината. Горкото момиче, защо ли е постъпило така...
С големи олюляващи се крачки Азър излезе и пое през усилващия се дъжд.
Божието отсъствие
Оксфорд, 2002 г.
Пери дойде на себе си в психиатричното отделение на "Джон Радклиф Хоспитал", но в първия момент не можа да разбере къде се намира. Цветовете бяха дразнещо агресивни: чаршафите – заслепяващо бели, а синята завивка – твърде жизнерадостна. Сивото небе зад прозореца ѝ заприлича на оловните топчета, които майка ѝ топеше против уроки. В главата ѝ отекнаха глухи брътвежи и безсмислени молитви. Опита се да затвори очи, като се надяваше да не чува досадните звуци, но шейсетинагодишната пациентка на леглото до нея настояваше да си говорят.
– Боже мой, ти отвори очи! Мислех си, че никога няма да се събудиш!
Жената заприказва, без да спира – била омъжена от четирийсет години и вече не помнела колко пъти лежала в болницата. Знаела имената на целия персонал. Гласът ѝ изпълваше стаята като растящ балон и ушите на Пери затуптяха.
– Ами ти? Била ли си тук преди, или си за първи път?
Пери се закашля и усети гадния метален вкус на лекарство в устата си. Нямаше глас. Поклати глава, потъна в завивката с глава към прозореца и започна да си спомня за случилото се предишния ден. Какво беше направила?
Замисли се за баща си и по лицето ѝ се плъзна сълза. Ти си моята умна дъщеря... Само ти от децата ми можеш да го направиш. Образованието ще спаси теб, а ти ще спасиш нашето непросветено семейство. Ти и другите млади като теб ще измъкнат страната ни от назадничавостта ѝ...
Детето мечта беше изпратено в Оксфорд, за да донесе гордост на Налбантоглу, а ето че им донесе разочарование и срам. Пери се разрида толкова отчаяно, че приказливата жена се уплаши и натисна бутона, за да извика сестрата. Дадоха ѝ да пие някаква течност с прасковен цвят, която нямаше вкус, но миришеше отвратително. Зарови глава във възглавницата и клепачите ѝ натежаха.
В бълнуването си виждаше само бебето в мъглата. Къде беше то, когато толкова се нуждаеше от него? И съществуваше ли вън от нея, или появата му беше само видение на прояденото ѝ от вина въображение?
На другата сутрин се срещна с психотерапевт за първи път. Той беше млад и се усмихваше мило и предразполагащо. Каза ѝ, че не е сама. Че ще действат в екип. Щял да ѝ помогне да намери новата Пери, която щяла да бъде архитект на душата си или свой собствен съзидател Лекарят имаше навик да прави паузи и да завършва изреченията с един и същи въпрос: "Какво ще кажеш?". Обясни, че лечението няма да заличи мислите за самоунищожение, но ще я научи как да ги преодолява, в случай че отново се появят. Все едно мисълта за самоубийство беше като времето – може да не вали, но може и да се излее проливен дъжд. Спасение няма, но всякак ще го преживееш, стига да знаеш как да останеш сух.
– И още нещо – добави психотерапевтът. – Не е бързо, но когато се почувстваш готова, може би ще ти зададат въпроси за един от професорите. Обвинен е в тормоз на студентите, включително и на теб. Университетът проучва случая, за да се увери, че ще бъде направено всичко необходимо в името на твоето добро и доброто на другите студенти. Но както казах, това не е бързо. Какво ще кажеш?
Пери усети ледени тръпки по гърба си. Обвиняваха Азър в опита ѝ за самоубийство. Беше слисана и въпреки това не възрази.
Китайската метасеквоя
Оксфорд, 2002 г.
Сутринта преди явяването пред комисията Пери седеше в ботаническата градина до "Магдален Бридж". Когато беше тук, се чувстваше спокойна, все едно беше сред любимо детско царство. Трийсетметровата китайска метасеквоя – тя харесваше много английското ѝ име dawn redwood – се извисяваше над пейката, на която седеше. Дървото беше възродено от вкаменелости, намерени в отдалечена китайска долина. Пери беше очарована от вълшебната история на ботаническото откритие.
Слънцето топлеше гърба ѝ. Потънала в странното спокойствие на редките растения и дървета, тя сви крака, опря колене в брадичката си и притисна топлата чаша с кафе до бузата си, все едно беше ласка на любим.
По едно време се замисли над думите на Ширин: "Мишле, защо си все така нещастна? Какво е това тъжно, унило лице? Приличаш на деветдесетгодишна баба. Кога ще се научиш да се забавляваш?"