Трите дъщери на Ева [bg]

– Как са близнаците? – попита Ширин.

– Откъде знаеш, че имам близнаци?

– Чух.

Пери се досети кой беше източникът на информация. През всичките години двете поддържаха връзка с Мона.

– Растат. Дъщеря ми ми е обявила студена война. Засега тя побеждава.

Ширин въздъхна с разбиране. Пери не очакваше да е толкова мила.

– А ти как си? – попита тя на свой ред. Беше подочула някои неща и знаеше, че Ширин и приятелят ѝ, адвокат по защита на човешките права, непрекъснато се разделяха и събираха вече години наред.

– Добре съм. Ще имам бебе през май.

 Това обясняваше всичко. Хормоните... Ширин щеше да става майка. В такъв период от живота е по-лесно да простиш, отколкото да си злопаметен. Трудно е да се връщаш към старите дрязги, когато си в очакване на нов живот.

– Честито! Прекрасна новина! Много се радвам. Момче или момиче?

– Момче.

– Намислила ли си име? – попита Пери и веднага се сети за отговора.

– Мисля, че знаеш как ще се казва. – Настъпи миг мълчание. Като пара от стар самовар в тишината се прокрадна лека неприязън. – Мразих те толкова време. Омразата ми се свърши.

– Той какво казва за мен сега?

Не беше говорила с него почти четиринайсет години. Споменът за професора беше избледнял и понякога се чудеше дали всъщност влиянието му в живота ѝ е било чак толкова решаващо.

– Защо не го питаш? Сигурно си е вкъщи Имаш ли химикалка?

Пери се изненада от въпроса и се огледа.

– Изчакай секунда.

Отвори вратата на кухнята и махна на готвача, като вдигна бинтованата си ръка с жест, наподобяващ писане. Той ѝ подаде автоматичната писалка от горния джоб на престилката си и лист от залепения на вратата на хладилника тефтер с бележки.