Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Бутах проститутката след Джимп. Минахме през стари черни коридори, докато той спря и посочи.
— Там някъде са — и си тръгна.
Това място ми действаше зле на нервите. Проверих лесно ли се вади зашеметяващият пистолет от кобура, опипах ножа на врата си и взривострелите в джобовете. Повечето светлинни плочи отдавна бяха изгорели. Отнякъде се носеше шум на течаща вода. От дупката в пода на една килия изскочи голям гризач, стресна ме.
Всички килии бяха празни, ако не се броят купчинките кости. Имаше голяма разлика в сравнение с отделението, където държаха Хелър.
В този сектор за военни май нямаше кой знае какъв военен ред! Добре, че се сетих да се погрижа. Мъртвите екипажи нищо не издават.
Глава трета
Надзърнах през решетката в самия край на коридора. Там бяха — всичките двадесет мъже. Естествено, дрехите им бяха откраднати, така че се излежаваха голи по каменните одъри. Но не ми се видяха в прекалено лошо състояние. Стана ми ясно защо — на средата на килията белееше купчинка кости от гризачи и черна струя от пробил стените подводен поток се стичаше от тавана.
Натиках проститутката в най-близката килия. Исках да запазя изненадата за по-късно. Реших да действам по-живо. Извиках през решетката:
— Кой ви е отговорникът?
Висок як мъжага се надигна и дойде при мен.
— А ти кой си, по дяволите?
Не се отчайваха! Е, да, ядяха гризачи и пиеха вода, колкото можеха да оближат от стените. Дори и стражите едва ли ги навестяваха по веднъж на ден, но този тук ми се правеше на храбрец.
Опитах военния подход:
— Искам да чуя номера на вашия патрулен кораб.
— Тъй значи, ясно ти е, че сме от флота — каза той. — А какво ще стане, когато флотът научи какво сте направили с нас?
— Стига, стига — прекъснах го аз. — Тук съм, за да ви помогна. Човече, не е нужно да ми говориш така. Кажете си номера на кораба, искам и твоето име и чин.
Някой се обади:
— Няма значение, той и така ги знае.
Човекът зад решетката сви рамене.
— Капитан Соамс, патрулен кораб на флота номер Б-44-А-539-Г. Ти кой си и къде сте ни напъхали?
Аха, не знаеха къде се намират. Прекрасно!
Бих могъл да използвам два подхода. Първият е дружелюбието, вторият е размяната. Но дружеските приказки отнемат твърде много време.
— Срещу определена информация, получена от вас, бих могъл да ви снабдя с някои неща, които ще ви облекчат живота. И недейте да се пазарите. Не мога да кисна тук цяла вечност.
Другите също станаха и образуваха полукръг зад първия. А аз отидох да взема малко фалшиви банкноти от чантата. Не измъкнах момичето от скривалището. Върнах се и размахах пачката.
— Ако ми съобщите всичко, което знаете за лицето Джетеро Хелър, бойния инженер, с който сте летели последния път, тези пари стават ваши.
Скупчиха се с допрени глави и дълго си шепнаха. Поведението на всеки показваше мястото му в йерархията. В екипажа на патрулните кораби няма Имперски офицери, твърде много са патрулите. Техният капитан има двама пилоти подофицери, един инженер подофицер, неколцина специалисти за второстепенни задачи като счетоводството и храната и няколко редови космонавти. Според вниманието към поредния шепот различавах кой какъв беше. Съвещаваха се по реда на ранговете, но ужасно демократично. За тях разправят, че не се държали като в армията, защото през повечето време летят заедно в теснотията, а полетите са наистина дълги.
Не изглеждаха склонни да сключат сделката, затова добавих:
— Дайте ги като подкуп, за да получите храна.
Соамс се върна при решетката и погледна парите в ръката ми.
— Малко са.
Отидох до килията за още няколко банкноти. Сториха ми се достатъчно, за да получа съгласието на тези мъже. И си мислех злорадо, че чарът на Хелър не стигна, за да ми попречи.
Превърнаха всичко в представление по строева подготовка. Такива са си във флота. Всеки поред пристъпваше крачка напред, издекламираше си ролята, правеше крачка назад, отстъпвайки мястото си на следващия.
Този разговор с екипажа в Спитеос стана моят личен рекорд по изслушване на подлудяващи празни брътвежи.
Хелър бил висок и много привлекателен за жените. Хелър във всички случаи знаел какво точно трябва да се направи. Хелър бил смел и от нищо не се плашел. Хелър имал великолепен певчески глас. Хелър обмислял действията си. Хелър имал навика да разказва смешни вицове, когато положението ставало напечено. И всяко заявление беше обилно допълвано с примери.
Абсолютно непоносимо!
Накрая отстъпиха назад, Соамс посегна и взе парите. Смятах да си дръпна ръката, но той се оказа прекалено бърз.
Вгледах се в тях. Според моя сън — а те изумително приличаха на онези от съня ми — бяха казали, че знаеха повече, отколкото поискаха да споделят. Бях сигурен в това.