Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
— Потъваме! — изпищя Джаки.
Едва вълна ги блъсна отстрани, наклони лодката и тя си остана наведена, като едва се влачеше, защото тежестта на водата изтормозваше двигателя. Аби погледна към бушуващите течения и големите вълни, които се разбиваха в каменистия бряг; ако лодката потънеше, те нямаше да оцелеят.
Баща й завъртя кормилото и насочи лодката право към скалите на остров Рип. От двигателния отсек започнаха да изхвърчат искри. Чу се силно изпукване, електронните уреди угаснаха и миризма на изгоряла изолация изпълни каютата. Почти веднага двигателят се закашля, изскърца и угасна. От двигателния отсек излезе пара, разнесе се воня на масло и нафта.
Лодката се плъзна напред, подтиквана повече от течението, отколкото от инерцията. Проблесна светкавица и се разнесе силен гръм.
Лодката люшна към разбиващите се в каменистия бряг вълни.
— Вървете на носа и се подгответе за скок! — извика баща й.
Нова вълна подхвана лодката и я понесе върху гребена си към водовъртежа.
— Отивайте!
Хванати за парапета, двете момичета се запътиха към носа. Пред тях вълните се разбиваха с гръмотевичен трясък, пяна пръскаше на десетина-петнайсет фута във въздуха. Баща й остана на щурвала, опитвайки се да държи лодката изправена.
— Не мога да го направя — каза Джаки, вперила поглед напред.
— Нямаш друг избор.
Поредната огромна вълна подхвана кърмата и подкара лодката напред и заби носа й в разпенените води край брега. Тя се разтресе от оглушително хрущене, почти като експлозия. Но палубата издържа и следващата вълна отново я повдигна и я подхвърли още по-навътре в разбиващите се вълни. Последва нов оглушителен трясък и палубата внезапно се изкриви.
— Сега! — чу се ревът на бащата на Аби.
Двете скочиха в разпенената вода и отчаяно размахаха ръце и крака. Поредната вълна се хвърли върху „Марея“, но лодката пое силата на удара, давайки им достатъчно време да се хванат за една скала и да се издърпат нагоре.
— Татко! — изпищя Аби. Беше тъмно като в рог и тя не виждаше нищо, освен смътното очертание на корпуса на лодката. — Татко!
— Идвай насам! — извика Джаки.
Аби запълзя между камъните, плувайки и плъзгайки се, и след миг се озова на върха на спускащата се във водата скала. Видя някаква мътна фигура, после ръка и баща й изникна от водата, прегърнал един камък.
— Татко! — Аби се хвърли обратно във водата и го хвана за ръката, помагайки му да излезе на брега. Довлякоха се до една малка полянка и се свлякоха на земята, дишайки тежко. С ужас наблюдаваха как „Марея II“ беше запратена върху камъните и буквално се разцепи на две, след което се изгуби в морето, а по повърхността останаха да се подмятат десетина стиропорени купички. Тя погледна към лицето на баща си, обърнато към потрошената лодка, но изражението му беше неразгадаемо.
Той отмести поглед.
— Здрави ли са всички?
Те кимнаха. Бяха оцелели като по чудо.
— Сега какво? — попита Джаки и изцеждайки косата си.
Аби се огледа. Дъсчената къща се издигаше над дърветата, прозорците на горния етаж светеха. От другата страна на поляната, зад горичката, се забелязваше кеят и залива, където беше закотвена голямата бяла яхта. Джаки проследи погледа й.
— О, не — каза тя. — В никакъв случай.
— Трябва да го направим — каза Аби. — Трябва да опитаме. Тази извънземна машина се опитва да привлече вниманието ни, иска да ни чуе, и Бог знае какво ще направи, ако това не стане.
Баща й се изправи.
— Хубаво тогава. Вземаме яхтата.
Те се изправиха, прекосиха поляната и се отправиха към залива. Вятърът клатеше върховете на дърветата и къщата се издигаше висока и неприветлива, брулена от дъжда. Те се приближиха до кея и стигнаха до края му. За плаващия док беше завързан един скиф; те го бутнаха във водата и скочиха вътре. Баща й хвана греблата и загреба с всичка сила. Лодката се стрелна през развълнуваната вода в залива и само след миг се озоваха до платформата за плуване на яхтата. Той изскочи навън и задържа скифа, докато момичетата излязат. Рулевата кабина не беше заключена.
Ключовете за запалване не се виждаха никъде. Те започнаха да претърсват каютата. Джаки намери една брезентова торба и изсипа съдържанието й на масата — пари, инструменти, манерка с уиски и… ключовете.
— Я вижте тука — каза ухилено тя.
Строу застана пред кормилото и прокара ръка по електронното табло, включвайки всички прекъсвачи; провери горивото и маслото, пъхна ключовете в запалителя и ги завъртя един след друг.
Аби забеляза проблясването на светлини по кея. На стотина ярда от тях някакви хора се приближаваха откъм къщата, крещяха и ръкомахаха. Лампите на дока се включиха и на пристанището стана светло като в ден. Разнесе се пистолетен изстрел.