Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Вече се знаеше, че нашественикът е в залива Кочинос, и двадесет минути след излитането трите самолета се озоваха над залива. Перес забеляза, че повечето противникови съдове бяха хвърлили котва на около миля от брега; обаче най-големият от транспортните кораби — „Либърти“, чиято палуба бе претъпкана от въоръжени нашественици, се беше добрал на стотина ярда от сушата и от него спускаха десантни лодки. От три хиляди фута височина тази картина изглеждаше спокойна, но Перес не знаеше, че поради паника и объркване десантът е бил забавен и по грешка се е завързал бой между командосите от корабите и парашутистите, долетели на помощ със самолети от Централна Америка. След тази бъркотия един от батальоните на борда на големия транспортен кораб беше отказал да дебаркира.
Перес хвърли една от двете 250-паундови бомби, която не попадна в целта, и вдигна самолета, надупчен на няколко места от тежкокартечен огън. Реши, че ако иска да удари транспортния, ще трябва да рискува: ще пикира ниско, въпреки че при изтеглянето на самолета нагоре, крилата му може да се откъснат. Макар да имаше усещането, че капилярите в носа му се пръсват, от 1200 фута той насочи самолета с 400 мили в час право към средата на претъпканата с хора палуба и изстреля четирите си ракети. Всичките попаднаха в целта и корабът почти веднага започна да потъва. При второто си нападение потопи малък транспортен съд по-навътре в морето, а после разпръсна с картечницата върволицата от десантни лодки.
Матеос, който по мнението на Перес имаше лошо зрение и не можеше да умери дори планина, удари с 500-паундова бомба кърмата на кораба, който носеше боеприпасите и свързочните съоръжения. Той избухна и само след минути отиде на дъното.
— Най-голямата случайност в историята на бойната авиация — такава бе скромната оценка на Матеос за собствения му успех и макар в себе си Перес да беше съгласен с това, тази случайност обуслови пълния провал на нашествието. В течение на няколко дни достигналите до брега десантници се мъчеха да се отбраняват, но онези, които следяха иззад кулисите операцията, вече знаеха, че с тези нещастници е свършено. Президента не само го мамеха, но и не му се подчиняваха, а накрая просто го принудиха да разреши една последна бомбардировка със самолети от Централна Америка с единствената надежда, че това ще даде възможност на оцелелите да се изтеглят. Обаче и този план се провали, защото някой не се беше съобразил с разликата във времето: бомбардировачите „Б-26“ долетяха над залива точно един час по-рано от самолетите, които трябваше да им се притекат на помощ от един самолетоносач, и намериха там края си.
Четири дена след фиаското в залива Кочинос последните оцелели нашественици се предадоха и бяха откарани в затвора.
11
— Марк — каза гласът, — тук е Брадли. Да, Рони Брадли, твоят стар приятел. От фирмата, в която работеше преди, ми дадоха телефонния ти номер. Аз съм тук, в града, и непременно искам да те видя. Слушай, дали да не се срещнем при онзи гараж — „Харисън“ ли беше? — на Двадесет и втора улица? След като се видяхме последния път, купих оная таратайка и доколкото разбрах, в „Харисън“ се намират части за стари коли. А пък там е тихо, спокойно място, където човек може да си чуе думата. Имаш ли възможност да се срещнем там след един час?
— Можехте да дойдете у дома, но щом предпочитате навън, аз нямам нищо против — отвърна Марк. Тоя Брадли сякаш никога няма да порасне. Защо е цялата тази глупава секретност, що за театър? Защо да не се срещнат просто в някое заведение?
В Солсбъри имаше една уличка, подобна на Парко дела Фаворита, със складове за старо желязо от двете страни, която не се виждаше от Двадесет и втора улица поради камарите коли, чакащи да бъдат отмъкнати част по част или да бъдат смазани от хидравличната преса. Оставил поршето си в тази уличка, Брадли причака Марк на пътя за „Харисън“ и така стисна ръката му, че едва не я счупи.
— Не сме се виждали цяла вечност, Марк, да знаеш само колко се радвам. Изглеждаш великолепно. Поотслабнал, но все така хубав.
Брадли беше напълнял малко в лицето и веждите му се бяха прошарили, но друга промяна в него нямаше. Носеше най-хубавия спортен костюм, който Марк бе виждал някога, с консервативна английска кройка; но за Солсбъри този костюм беше едва ли не крещящ. Седнаха в колата на Брадли. Близкият кран, който Марк мислено оприличи на богомолка, опипваше внимателно разхвърляната железария, преди да сграбчи в металните си челюсти някоя жертва. Крановикът, плешив, остронос и червендалест, ги погледна с безразличие от кабината си; някъде зачегърта ножовка — като хриплива тропически птица.