Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Марк Хардуик не си спомняше друг път да е бил толкова възбуден. Присъствието му в тази стая заедно с Даяна Девънпорт бе равносилно на посещение във висококласен бардак, където куртизанки му говореха за еротичните си сексуални фантазии… Но лейди Даяна Девънпорт не беше такава, беше млада, неомъжена жена с титла. Жена с предизвикателен сексуален опит. Черните очи на графа се разконцентрираха от огромното му желание.
— И Вие вярвате, че аз съм бил този Маркус Магнус? — запита той пресипнало.
— Зная, че сте Вие. — Погледът й се разходи по тялото му — задържа се върху устните му, ширината на раменете му, издатината в областта на слабините му. — Годините не са били любезни към Вас, граф Бат.
— Какво искате да кажете? — запита той засегнат.
— О, имате същото арогантно държание като Маркус, Същото чувство за власт, но тези векове цивилизация са Ви дарили с един външен блясък, който е непривлекателен. Вие сте изтънчен, циничен егоист, суетен, егоцентричен и отегчен. Вероятно дори извратен. С други думи, заприличали сте на дръглив кон, граф Бат, а това не е особено привлекателно.
— Тогава ще Ви освободя от отвратителното си присъствие!
— Чудесно! Искам да се облека. Не съм инвалид.
— Няма да правите нищо подобно. Още не сте започнали да се възстановявате! Все още сте…
— Замаяна? — запита Даяна сладко.
— Да, замаяна. Няма да разменя и дума с Вас. Трябва да останете в леглото или…
Брадичката й се вирна.
— Или какво? — предизвика го тя.
— Няма да викам никой друг, сам ще Ви набия! — Черните му очи издаваха някаква дива решителност, която я предупреждаваше, че графът е способен на всякакви крайни действия, дори и насилие.
Даяна се мушна в леглото. Беше чудесно да чуе властните нотки в този глас. Беше както познато, така и успокоително да чуеш дълбокия мъжки глас, който издава команди и да знаеш, че го предизвикваш със своята сексуалност…
Марк бе хванал дръжката на бравата, когато се обърна към нея:
— Не питате за Питър!?
— Питър? — като че ли не разбираше.
— Вашият годеник Питър Хардуик. Спомняте ли си го?
Дали острата нотка бе проява на сарказъм?
— За съжаление, да — отговори тя лукаво.
— Вие поставихте брат ми в невероятно положение, когато изчезнахте. Всички вестници писаха за това. Той организира голямо издирване. Зарадва се много, когато Ви намерих — той очевидно все още изпитва към Вас същото, което е изпитвал и преди, независимо от всичко случило се…
— Между брат Ви и мен няма абсолютно нищо. Аз не отказах годежа през нощта, когато ни заварихте заедно, защото чувствах, че ме е компрометирал. Бях абсолютно невинна!
— Вие не сте влюбена в Питър?
Даяна се изсмя.
— Питър е момченце. Едва след като срещнах за първи път брат Ви, изпитах велика страст. Вече не съм наивното дете, което бях и което позволи да бъде хванато в капан само с няколко целувки. Оттогава аз очаквах любовта на мъж, на истински мъж.
Марк Хардуик се върна при леглото.
— Питър отиде тази сутрин в Лондон въпреки снега. Отиде, за да съобщи на леля Ви и чичо Ви, че сте се върнали. Естествено, те ще дойдат тук с него. Очаквам ги да пристигнат утре, освен ако пътищата са лоши.
— Пфу! Прудънс! — Даяна се разтресе. — Предполагам, че трябва да се срещна с нея.
— Страхувате ли се от нея?
Даяна се замисли.
— Да, страхувах се. Тя ме държеше много строго. Налагаше се и когато номерата й не минаваха, ме манипулираше, като играеше на струната на съчувствието, преструвайки се на инвалид. Скоро ще научи, че вече не съм подходящо за женитба момиче, а жена…
— Клюките, които се разнесоха след Вашето изчезване, не й бяха приятни.
По лицето на Даяна премина дяволита усмивка.
— Почтеността е нейният Господ. О, колко ми се иска да можех да бъде свидетел на неудобството й.
— Вашите леля и чичо са все още Ваши законни настойници! — предупреди я той.
Изразът на задоволство изчезна и бе заменен от тревога.
— Мислех, че не се страхувате?
— Тя ще ме накаже жестоко за това, но след страха, който изпитах в Рим, леля повече не може да ме изплаши.
Веждите му се вдигнаха нагоре въпросително като крила на черен гарван.
Гърлото й се стегна и тя започна да трепери.
— Не ме питайте — прошепна тя. — Не мога да говоря за това… все още.
— Починете си! — разбърза се Марк. Затвори тихо вратата. „Какво по дяволите крие?“, запита се той. Днес го бе очаровала много повече, отколкото в миналото. Сега, когато бе заобиколена от някаква загадка, съчетана с необикновените неща, които бе разказала, тя го привличаше като магнит.