Сребърен куршум [bg]

Спокойно плъзнах свидетелския списък пред съдията. Според правилата за доказателствения материал трябваше да посоча всеки свидетел, когото възнамерявам да призова, и да дам кратко обобщение на показанията, които очаквам от него. Хулио Мунис присъстваше в списъка ми. Обобщението беше кратко, но обхващаше всичко.

— Тук ясно се казва, че той ще свидетелства за запис, заснет от него на втори май, деня на убийството — заявих. — Записът от парка е направен в деня на убийството, втори май. Списъкът е внесен преди две седмици, ваша чест. Господин Голанц е можел да разговаря с този свидетел и да провери записите му. Очевидно не го е направил.

Съдията проучи свидетелския списък за миг и кимна.

— Възражението се отхвърля. Можете да продължите, господин Холър.

Върнах се, превъртях записа и го пуснах. Съдебните заседатели продължаваха да гледат с неотслабващо внимание. Образите на нощния запис бяха по-зърнести и сцените подскачаха повече от тези на предишния.

Накрая се появи мъж със закопчани зад гърба ръце, вкарваха го на задната седалка на патрулен автомобил. Един шериф затвори вратата и удари два пъти по покрива. Колата потегли и мина точно пред камерата. В този момент отново замразих кадъра.

Зърнестият образ на патрулката едновременно показваше мъжа на задната седалка и покрива на колата.

— Господин Мунис, какво е означението на покрива на патрулката?

— Пак е „четири А“ или „четири алфа“.

— Къде седи мъжът, когото откарват?

— Отдясно на задната седалка.

— Ръцете му закопчани ли са с белезници?

— Ами, бяха, когато го вкарваха в колата. Заснех го.

— Закопчани зад гърба му, нали така?

— Точно така.

— Не е ли в същата поза и на същото място в патрулката като господин Елиът, когато сте го заснели осем часа по-късно?

— Да. В абсолютно същата поза.

— Благодаря ви, господин Мунис. Нямам повече въпроси.

Голанц се отказа от разпита на свидетеля. Нищо в свидетелските му показания не можеше да се атакува и видеозаписът не лъжеше. Мунис слезе от свидетелската скамейка. Казах на съдията, че искам да оставя екрана за следващия свидетел и призовах шериф Тод Столуорт.

Когато влезе, Столуорт изглеждаше още по-разгневен. Това ме радваше. Освен това изглеждаше изтощен и униформата му сякаш беше увехнала върху тялото му. Върху единия ръкав на ризата му имаше черно петно, навярно от някаква схватка през нощта.

Бързо установих самоличността му и факта, че е шофирал автомобил „четири алфа“ в участъка в Малибу през първата смяна в деня на убийството на Мици Ели-ът и Йохан Рилц. Преди да му задам следващия въпрос, Голанц отново възрази и помоли за консултация при съдията. Когато се приближихме до банката, той разпери ръце, сякаш питаше „Каква е тази работа?“ Стилът му вече започваше да ми омръзва.