Сребърен куршум [bg]

Съдия Стантън, трябва да знаете, че съдебен заседател номер седем не е онзи, за когото го смятате и за когото се представя. Проверете в „Локхийд“ и отпечатъците му. Бил е и арестуван.

Писмото беше разпечатано на лазерен принтер. По листа нямаше други следи освен двата ръба от сгъването.

Седнах и попитах:

— Запазихте ли плика, с който е получено?

— Да — отвърна Стантън. — Няма обратен адрес и клеймото е от Холивуд. Ще пратя и писмото, и плика да ги погледнат в лабораторията на шерифството.

— Надявам се, че не сте разговаряли с този заседател, ваша чест — рече Голанц. — Редно е ние да присъстваме и да участваме в разпитите му. Това може да е маневра за отстраняване на заседателя от процеса.

Очаквах да се втурне да защитава съдебния заседател. От негова гледна точка, номер седем беше син.

Побързах да се защитя.

— Прокурор Голанц иска да каже, че това е маневра от страна на защитата. Възразявам срещу това обвинение.

Съдията бързо вдигна ръце в успокоителен жест.

— Задръжте топката, и двамата. Още не съм разговарял с номер седем. През целия уикенд размишлявах как да постъпя тази сутрин. Посъветвах се с неколцина колеги съдии но въпроса и бях готов да го разгледам във ваше присъствие. Единственият проблем е, че заседател номер седем не се яви. Няма го.

И двамата с Голанц ахнахме.

— Няма ли го? — попита прокурорът. — Пратихте ли шерифи в…

— Да, пратих съдебните шерифи в дома му и жена му им казала, че той е на работа, но не знаела нищо за никакъв съд или процес, изобщо нищо подобно. Отишли в „Локхийд“, намерили го и преди малко го доведоха. Това не е той. Не е заседател номер седем.

— Не ви разбирам, ваша чест — казах. — Нали казвате, че са го намерили на работа?

Съдията кимна.

— Знам. Така казах. Тази история започва да звучи като Лаурел и Харди и „Кой е на първа база“6.

— Абът и Костело — поправих го аз.

— Моля?

— Абът и Костело. Те са комиците в „Кой е на първа база“.

— Няма значение. Въпросът е, че заседател номер седем не е заседател номер седем.

— Все пак не ви разбирам, ваша чест.

— Според компютъра номер седем е Родни Л. Банглънг, инженер от „Локхийд“, жител на Палос Вердес. Обаче мъжът, който две седмици седеше на място номер седем, не е Родни Банглънг. Не знаем кой е и сега е изчезнал.

— Той е заел мястото на Банглънг, без инженерът да подозира за това — заключи Голанц.

— Очевидно — потвърди съдията. — В момента разпитват Банглънг, истинския де, но когато беше тук, ми се стори, че наистина не знае нищо. Каза, че изобщо не бил получавал призовка да се яви като съдебен заседател.

— Значи призовката му е била открадната и използвана от въпросното лице — предположих аз.

Стантън кимна.

— Така изглежда. Въпросът е защо и се надявам, че от шерифското управление ще намерят отговора.

— Това как ще повлияе на процеса? — попитах. — Ще го преиграваме ли?