![Сребърен куршум [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/9/5/srebren-kurshum-bg-download.jpg)
Сребърен куршум [bg]
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен куршум [bg]». Краткое содержание книги:
— Не. Мисля да изведем съдебните заседатели, да им обясним, че номер седем напуска по причини, които не е нужно да знаят, да повикаме първата резерва и да продължим нататък. Междувременно шерифското управление без много шум ще се погрижи да провери дали всички други в ложата са хората, които би трябвало да бъдат. Господин Голанц?
Прокурорът замислено кимна и каза:
— Всичко това е скандал но. Но мисля, че обвинението е готово да продължи, стига да се уверим, че цялата тази работа се изчерпва със заседател номер седем.
— Господин Холър?
Кимнах и аз. Нещата вървяха, както се бях надявал.
— Довел съм свидетел чак от Париж и той е готов за процеса. Не искам протакане. Клиентът ми не го иска.
Съдията подпечата сделката.
— Добре, връщайте се на местата си и след десет минути почваме.
— Не само той ще разследва тази история, Холър — шепнешком ме заплаши Голанц, докато вървяхме по коридора към залата.
— Какво означава пък това?
— Означава, че когато открием тоя тип, ще узнаем и какво е искал да направи. И ако това по какъвто и да е начин е свързано със защитата, аз ще…
Проврях се покрай него и го изпреварих. Нямаше нужда да слушам останалото.
— Давай в този дух, Джеф — казах на влизане в залата.
Не забелязах Столуорт и се надявах, че е излязъл да чака в коридора, както му бях казал. Когато стигнах на масата на защитата, Елиът само дето не викна.
— Какво става?!
Дадох му знак да говори по-тихо и зашепнах:
— Заседател номер седем не се появил днес и след като направил проверка, съдията установил, че е измамник.
Клиентът ми се вцепени, все едно някой току-що е опрял нож за писма в гърба му.
— Боже мой, какво значи това?
— За нас — нищо. Процесът продължава с резервен съдебен заседател на негово място. Но ще разследват кой е номер седем и да се надяваме, Уолтър, че това няма да ги отведе до теб.
— Не виждам как би могло. Но сега не можем да продължим. Трябва да спреш процеса. Поискай съдията да го обяви за невалиден.
От умолителното му изражение разбрах, че изобщо не е вярвал в собствената си защита. Разчиташе единствено на подставения съдебен заседател.
— Съдията реши да продължи процеса. Трябва да се задоволим с каквото имаме.
Елиът прокара треперещата си длан по устните си.
— Не се бой, Уолтър. В добри ръце си. Ще спечелим процеса и със собствени средства.
В този момент секретарката призова за тишина, съдията изкачи стъпалата към банката и каза високо:
— Добре, продължаваме с делото „Щатът Калифорния срещу Уолтър Елиът“. Да влязат съдебните заседатели.
48.
Първият свидетел на защитата беше Хулио Мунис, видеооператорът на свободна практика от каньона Топанга, който изпреварил останалите представители на местните медии и стигнал преди тях при къщата на Елиът в деня на убийството. С въпросите си бързо установих как си изкарва прехраната. Мунис не работеше за мрежа или местен новинарски канал. Подслушваше полицейските радиочестоти от дома и колата си и засичаше адреси на местопрестъпления и интересни полицейски ситуации. Отиваше там с видеокамерата си, снимаше репортажи и после ги продаваше на телевизионните канали, които не са пратили свои хора. В случая с Елиът за него всичко започнало, когато чул, че пращат следствена група от отдел „Убийства“, и отишъл на адреса с камерата си.
— Господин Мунис, какво направихте, когато стигнахте там? — попитах.
— Ами, извадих камерата и почнах да снимам. Забелязах, че са качили някой на задната седалка на патрулката, и си помислих, че е заподозрян. Затова го снимах и после снимах шерифите, дето опасваха района с полицейска лента, такива неща.
Представих заснетата от Мунис дигитална видеокасета като първото си веществено доказателство и поставих пред ложата видеоекран и плеър. Заредих касетата и натиснах бутона. Тя беше предварително настроена да започне от момента, в който Мунис е снимал къщата на Елиът. Наблюдавах съдебните заседатели и видях, че гледат записа много внимателно. Самият аз вече бях запознат с него — бях го гледал няколко пъти. На него Уолтър Елиът седеше на задната седалка на патрулната кола. Тъй като Мунис снимаше под ъгъл надолу, ясно се виждаше отпечатаното върху покрива означение 4А.
Обективът рязко се прехвърли от колата към шерифите, опасващи къщата с полицейска лента, после се върна върху патрулката. Този път детективите Кайндър и Ериксън извеждаха Елиът навън. Свалиха му белезниците и го поведоха към къщата.
Спрях записа с дистанционното управление и го върнах на мястото, където Мунис снимаше отблизо моя клиент в колата. Превъртях напред и после замразих кадъра, за да покажа на съдебните заседатели Елиът, който седеше наведен напред, защото ръцете му бяха закопчани с белезници зад гърба.