За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
ИНЖЕНЕРЪТ: Не признавате, значи, успехите на човека.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не работи по специалността. Ако си беше останал пияница, друга работа. Аферим! Щеше да ни има уважението. Трябва да има яснота и порядък. Ако мине човек по улицата и не го знаеш, веднага го питаш: „Ти кой си?“. Ако мине дете, питаш: „Ти чийо си?“.
ИНЖЕНЕРЪТ: Не може ли да го оставиш да мине, без да питаш? В града и да иска да ти каже кой е, изобщо не те интересува.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не може. Като съм седнал на пътя, то е за това, ако мине някой, да си приказваме. А тебе като те видях, си викам: това момче виж как се е объркало в нашата провинция, сигурно е от БАН.
ИНЖЕНЕРЪТ: Не се занасяй сега.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Хич-мигар не се занасям. Чух, че ви разпуснали и рекли: хайде сега, който от къде е, и всеки си взел дипломата и така като тебе тръгнал с един сак с апаратура.
ИНЖЕНЕРЪТ: Стига фолклорни глупости.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ти да си видял някоя работа да се прави без фолклор?! Ако ви одобрят работата, веднага ще сложат една сцена и ще има бая фолклор на откриването.
ИНЖЕНЕРЪТ: Аз се надявам скоро да почнем. Само някой замервания още трябва да се направят.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ти си мери, ама тоя вятър няма стопанско приложение. Той е таласъм, дух на вятър.
ИНЖЕНЕРЪТ: Странни приказки за вятър.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Див и безпросветен трансграничен, морско-земен, без смисъл е нашият вятър… Ще видиш. Той и за летене не става. Той едно найлоново пликче не може да вдигне.
ИНЖЕНЕРЪТ сочи делтаплана-крило.
ИНЖЕНЕРЪТ: Ще видя, аз затова съм си донесъл това крило. Няма забрана за летене с уреди без двигател. Ето сега ще приготвим това крило и като стане силен вятърът, литвам. Преди летях, когато си искам, сега съм безмоторен – летя, когато има вятър.
ИНЖЕНЕРЪТ оглежда крилото, става и променя ъгъла, под който е подпряно.
ИНЖЕНЕРЪТ: Нали тука винаги духа.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Духа. Ама ти си нов.
ИНЖЕНЕРЪТ: Ами не съм идвал преди.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не си, ясно е.
ИНЖЕНЕРЪТ: Какво сега се опитваш да кажеш? Аз съм живял навън, ама българския не съм го забравил.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Тука вятърът духа отгоре надолу. Натиска хората, носи им мисли от далече и като мен почват да виждат нещата, все едно не са истински. Няма да те издигне никога.
ИНЖЕНЕРЪТ: Всеки вятър може, ако му хванеш ъгъла.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Нашият няма ъгъл. Не е от атмосферното налягане. Нашият е друг… абе нов си, нищо няма да разбереш.
ИНЖЕНЕРЪТ: Тъй ли?! Абе ти ми обясни.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Няма да разбереш…
ИНЖЕНЕРЪТ: Айде да ти дам парите за помощта и да си ходиш. Аз ще си чакам сам да дойде подходящ вятър.
Вади пари и му ги подава. ШАБЛЕНЕЦЪТ ги взима. Но не тръгва, а остава. ИНЖЕНЕРЪТ стои неловко, онзи мълчи.
ИНЖЕНЕРЪТ: Добре де, където съм бил на други места по света, като ти дават акъл, разбираш какво ти казват, някаква помощ си е. Тука като ти дават акъл, става по-лошо.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: От акъл няма по-лошо.
ИНЖЕНЕРЪТ: По-лош акъл от тука не можеш да получиш никъде. И вчера питах други хора по други работи и като ми обясниха стана по-лошо.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Истинският акъл не дава много акъл. Гледа отстрани. Не е, като го питаш как да се утрепеш, и той да ти обясни най-подробно и услужливо – ей така се утрепи. Вземи шепа карфици и ги глътни, ама от раз, щото може да се убоцкаш, ако ги дъвчеш. Ей ти обратно парите. (подава му парите) Ако съм ти помогнал, помогнал съм ти да се откажеш.
Сядат и двамата и мълчат.
ИНЖЕНЕРЪТ: Добре де, какъв е този вятър?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Това не е вятър. Това е кръпка от друг свят. Гледаш го нормален вятър, като е силен, може да се облегнеш на него, и косите ти вее и те дърпа за палтото, ама това е за заблуда, прави го това, докато ти бърка в мозъка.
ИНЖЕНЕРЪТ: Като сливенския вятър?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Мани го сливенския. Тоя е по-лош. Ама си нов – не вярваш?
ИНЖЕНЕРЪТ: Не вярвам. Аз съм инженер. Вярвам на фактология.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Има фактология колкото искаш. Преди време нашият кмет имал гост. Седнали с госта на терасата на кметството, единствената с изглед към морето, и захванали разговор по време на обяда. Разговорът се състоял само от две изречения, повторени многократно, а храната се състояла само от едно блюдо, сервирано безброй пъти. Вятърът издухвал мислите и след едното изречение, казано от кмета, а другото като отговор на госта, двамата забравяли какво са казали и започвали да приказват отново по същия начин. Поръчвали едно и също блюдо на изумените келнери, докато паднал мрак. Като разбрал на другия ден какво се е случило, кметът се позасрамил, а келнерите се кискали по ъглите, като го срещали.