За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
ИНЖЕНЕРЪТ: Може. Вече може и маслини да се гледат.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Да се гледат може. Отиваш до маслината и я разглеждаш. Венчета от листата ù си правиш. Слагаш ги на главата си. Гледаш възвишено. По-миролюбив ставаш, пò така като гръцки бог. Ама ти знаеш ли, че една маслина дава три-четири шепи плод? Знаеш ли, че една маслина с години трябва да я чакаш? Не е това за нас работа. Ние като видим дърво без плод или скръндзаво, и го сечем.
ИНЖЕНЕРЪТ: Тука при вас е било гора. Стотици километри гора.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Сега е поле с вятър. И тук-там вашите вентилатори.
ИНЖЕНЕРЪТ: Генератори. Ама ток искаш, нали?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Аз да искам ток?!
ИНЖЕНЕРЪТ: Електричество не ти ли трябва?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Де да знам.
ИНЖЕНЕРЪТ: Не е ли хубаво, че имате ток?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Хубаво е – племенникът ми бръкна в контакта с очилата на баба си! Хвръкна на три метра! После като види контакт, вика: Пъх! Пъх!
ИНЖЕНЕРЪТ: За друго ти говоря. За консумативно ползване.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Аз като войник слагах една жица и я прикрепвах с пирони. Имах няколко пирона в устата, ама жицата се отплесна и пипна пироните, и ме тресе, докато единият пирон не изпуши. Ей тука имах една пломба от живак, ама от тая работа се изпари. Хубаво нещо е токът, няма що!
ИНЖЕНЕРЪТ: А за телевизия поне?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Баш за това ли е ползата, бе? Ако беше за театър, друга работа. Ама театърът и без ток може – важно е да се вика и да те чуват.
(към публиката) Чува се, нали?
Прави фуния с ръце. Започва да вика.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ало, чува се без ток, нали? Проба! Едно! Еднооооо.
Тука едни ще слагат вентилатори като в нивите на каварненци. Същите. Дето ако ти е до къщата, ставаш въртоглав…
Спира да вика.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ама и кметът хитър. И той вика вятърен парк. Тъпчете нивите и казвате парк.
ИНЖЕНЕРЪТ: Абе така се казва – това е чуждица. Там като кажат парк, имат предвид друго. Има бизнес паркове, архитектурни паркове, промишлени паркове.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Промишлени паркове?!
ИНЖЕНЕРЪТ: Да, това е, когато има много сгради и между тях има едно дърво, където хората си почиват през обедната почивка, докато свирне сирената да почват пак работа. Понякога тия дървета са направени от тел и жици и много приличат на истински.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Един в Каварна си беше забравил внучето…в парка.
ИНЖЕНЕРЪТ: И…
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ами то се загледало в една перка и часове си въртяло главата. После му бяха гипсирали гушата, че му климаше главата.
ИНЖЕНЕРЪТ: Странен случай.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Тука няма много движение. Като видиш, че нещо се движи, и го гледаш. Гледаш го и го изучаваш.
ИНЖЕНЕРЪТ: Много сте любопитни.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Не е това любопитство.
ИНЖЕНЕРЪТ: Какво е?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Това е контрол. Викаш си, по тоя, нашия край няма никаква работа. Щом някой се движи, а няма работа, значи е подозрителен.
ИНЖЕНЕРЪТ: Ами аз как ти се видях?
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Ти си имаш научно поприще. Човекът с научно поприще не е подозрителен. На него може къшей хляб да му дадеш, някоя дреха, анцуг.
ИНЖЕНЕРЪТ: Май почваш с обидите…
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Всичко е ясно… Тук ние двоумения нямаме.
ИНЖЕНЕРЪТ: (иронично) Живеете просто и понякога чисто.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Казанджията е приятел на всички, пощальонът е син на кръчмаря, гробарят живее с врачката и пияницата им е син, шивачът е на попа брат, полицаят е с очи на жабок и има сбръчкана жена, а зъболекарят и агрономът имат спретнати съпруги.
ИНЖЕНЕРЪТ: И ако мине някой с поприще, му давате храна.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Според сезона. Може дини, краставици, а на есен – чирози и вино. Но първо го изучаваме.
ИНЖЕНЕРЪТ: Другия път ще мина с колело. Не съм свикнал да ме изучават и всеки да пита едно и също. От толкова изучаване може да ми стане нещо.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Изучаването е само в началото. После каквото и да направи човек, той вече е изучен. Вече има хорска диплома. От тука натам човек каквото и да направи, няма значение.
ИНЖЕНЕРЪТ: Как да няма? Човек сам си гради биографията.
ШАБЛЕНЕЦЪТ: Няма. Нашият пияница спря пиенето. Прописа. Откъде му дойде това, не знам, ама нали баща му е гробар, а майка му врачка, и нещо му стана. Някакво обременение сигурно има. В София му издават книги, ама нас тука това не ни бърка. Като го видим, го питаме: абе пиянде, как вървят стихотворенията? Напредваш ли, напредваш ли? Той псува от яд. А ние го закачаме: абе какъв поет си, пък псуваш? Един поет, освен ако не е пияница, не може да псува. Не е присъщо.