Принцеса с часовников механизъм

човешките закони в сравнение с тези на Ангела? Знам как е правилно да се

вършат нещата. Внимавах да не привличам ненужно внимание, но не

престанах да вземам бойни трофеи, нито пък да унищожавам

долноземците, изпречили се на пътя ми. Един от тях беше Джон Шейд.

— Бащата на Мортмейн.

— Магьосниците не могат да имат деца — озъби се Старкуедър. —

Шейд е предал нечестивите си умения с метала на някое човешко момче,

което са намерили и обучили. Спечелил е доверието му.

— Малко е вероятно семейство Шейд да са откраднали Мортмейн от

родителите му — рече Шарлот. — Вероятно е бил дете, което иначе би

умряло в някой приют за бедни.

— Беше противоестествено. Магьосниците не бива да отглеждат

човешки деца. — Алойзиъс се взираше втренчено в горящите въглени. —

Ето защо нахлухме в дома на Шейд. Убихме него и жена му. Момчето

избяга. Неговият принц с часовников механизъм. — Той изсумтя. —

Отнесохме някои от нещата му в Института, но никой от нас не успя да

разбере какви са. Бе най-обикновено нападение. Всичко протече по план.

Поне докато не се роди внучката ми, Адел.

— Знам, че е умряла по време на церемонията по поставянето на

първата руна. — Шарлот несъзнателно сложи ръка върху корема си. —

Съжалявам. Огромна мъка е да имаш болнаво дете...

— Тя не се роди болнава! — излая той. — Беше здраво дете. Красиво,

наследило очите на сина ми. Всички я обожаваха, докато една сутрин не се

събудихме от писъка на снаха ми. Настояваше, че детето в люлката не е

нейната дъщеря, макар да си приличаха като две капки вода. Кълнеше се,

че познава собственото си дете и че това не било то. Помислихме си, че е

полудяла. Дори когато очите на детето от сини ставаха сиви... е, това често

се случва с бебетата. Едва когато се опитахме да й поставим първите

Знаци, започнах да си давам сметка, че снаха ми е била права. Адел... за нея

болката беше убийствена. Тя пищеше ли, пищеше и се гърчеше. Кожата й

изгоря там, където я беше докоснало стилито. Мълчаливите братя сториха

всичко по силите си, ала на следващата сутрин тя вече беше мъртва.

Алойзиъс спря и дълго мълча, загледан в огъня, сякаш виждаше нещо

ужасно интересно в него.

— Снаха ми едва не полудя. Не беше в състояние да издържа повече в

Института. Аз останах. Вече знаех, че е била права... Адел не беше моя

внучка. Чух да се говори за феи и други долноземци, които се хвалели, че

си били отмъстили на рода Старкуедър, като откраднали едно от децата

им и го заменили с болнаво човешко дете. Никое от разследванията ми не

даде конкретен резултат, но бях твърдо решен да разбера какво е станало

с моята внучка. — Той се облегна на полицата над камината. — Почти се

бях отказал, когато Теса Грей пристигна в Института ми в компанията на

двама от твоите ловци на сенки. Спокойно би могла да бъде призракът на