Принцеса с часовников механизъм

Алойзиъс се размърда нетърпеливо.

— Той научил за случилото се и решил да се възползва от Елизабет

Грей, ловец на сенки, която не знаела, че е такава. Вярвам, че Мортмейн

привлякъл Ричард Грей като свой служител, за да се добере до Елизабет.

Вярвам също така, че й е изпратил един демон ейдолон, приел външния

вид на съпруга й, и че го е сторил, за да може тя да зачене Теса. От самото

начало Теса е била крайната му цел. Дете на демон и ловец на сенки.

— Ала децата на демони и ловци на сенки винаги се раждат мъртви —

веднага възрази Шарлот.

— Дори ако ловецът на сенки не знае, че е такъв? Дори ако не носи

руни?

— Аз... — Тя затвори уста. Нямаше представа какъв е отговорът.

Доколкото й беше известно, това не се бе случвало никога. Ловците на

сенки получаваха знаците си още като деца — и момчетата, и момичетата.

Но не и Елизабет Грей.

— Знам, че момичето може да се превъплътява — каза Старкуедър. —

Но не мисля, че затова му е нужна. Има нещо друго, което Мортмейн иска

от нея. Нещо, което единствено тя е в състояние да направи. Тя е ключът.

— Ключът към какво?

— Това бяха последните думи, които елфът ми каза този следобед. —

Старкуедър хвърли поглед към окървавения си ръкав. — Каза: „Тя ще бъде

нашето отмъщение за всичката смърт, която сте посели. Тя ще донесе

унищожение на нефилимите, Лондон ще бъде изпепелен и когато

Магистърът се възцари над всички, за него вие няма да бъдете нищо повече

от добитък в кошара" . Дори ако консулът не иска да помогне на Теса

заради самата нея, трябва да я намерят, за да предотвратят това.

— Стига да го повярват — рече Шарлот.

— Ще го сторят, ако излезе от твоята уста — каза Старкуедър. — Ако

го чуят от мен, ще ми се присмеят и ще ме отпратят като някой луд старец,

както правят от години.

— О, Алойзиъс. Ужасно надценяваш доверието, което консулът има в

мен. Той ще заяви, че съм глупава, доверчива жена. Ще каже, че елфът те е

излъгал... е, те не могат да лъжат, но че е изкривил истината, или че е

повторил онова, което е смятал за истина.

Възрастният мъж извърна очи.

— Теса Грей е ключът към плана на Мортмейн — настоя той. — Не

знам как точно, но е така. Дойдох при теб, защото когато става дума за

Теса, нямам доверие на Съвета. Тя е наполовина демон. Не съм забравил

какво съм причинявал самият аз в миналото на създания, които бяха

наполовина демони.

— Теса не е „създание" — рече Шарлот. — Тя е момиче, което беше

отвлечено и вероятно е ужасено. Не мислиш ли, че ако се сещах за какъвто

и да било начин да я спасим, вече нямаше да съм го направила?

— Причинявал съм злини — каза Алойзиъс. — Сега искам да поправя

стореното. Във вените на това момиче тече моята кръв, дори ако е

примесена с демонска. Тя е моя правнучка. — Той вирна брадичка.

Воднистите му бледи очи бяха зачервени. — Моля те само за едно, Шарлот.

Когато откриеш Теса — а ти ще я откриеш — кажи й, че стига да пожелае,