Град на небесен огън

— Кажи ни как да си върнем Магнус… как да си върнем затворниците. Не го ли сториш, ще те превърна в игленик.

Мелиорн се изплю. Белите му доспехи се сливаха със снега край него.

— Нищо няма да ви кажа. Измъчваите ме, убиите ме, но няма да предам кралицата си.

— И да ни каже нещо, то ще е безполезно — обади се Изабел. — той може да лъже, забрави ли?

Лицето на Алек помрачня.

— Така е. Тогава умри, лъжецо.

И той пусна тетивата на лъка си.

Стрелата потъна в гърдите на Мелиорн с такава сила, че го запрати назад по снега. Главата му се удари в стената на пещерата с влажен пукот.

Кралицата изпищя. Звукът отекна в ушите на Клеъри и я изтръгна от шока. Чуваше крясъци на елфи отвън и стъпки, приближаващи тичешком по коридорите.

— Саймън! — изкрещя и той се обърна рязко. — Ела тук!

Втъкваики Хеосфорос в колана си, тя извади стилито и се втурна към главната врата, останала без завесата си от тръни. Саймън я следваше по петите.

— Вдигни ме — задъхано каза тя и без да задава въпроси, Саимън обви ръце около кръста й и я повдигна, като едва не я запрати до тавана с вампирската си сила.

Клеъри се улови здраво за горната част на свода със свободната си ръка и погледна надолу. Саимън бе вдигнал очи към нея, видимо озадачен, ала ръцете му я държаха сигурно.

— Не ме пускаи — каза тя и започна да рисува обратната руна на онази, която бе нарисувала на кораба на Валънтаин: тази руна затваряше и заключваше, задържаше всичко друго отвън, криеше и даряваше безопасност.

Черни линии се плъзнаха от стилито и, а после, тъкмо когато привършваше, чу Саймън да казва:

— Побързай, идват.

Клеъри свали стилито си и в същия миг земята под тях потрепери. Двамата паднаха заедно. Тя се приземи върху Саимън (не беше наи-мекото приземяване, понеже той беше само колене и лакти) и се претърколи настрани тъкмо когато стена от пръст започна да се плъзга пред отворения свод, като спускаща се театрална завеса. Към вратата се приближаваха сенки, които постепенно приемаха очертанията на тичащи елфи. Саимън дръпна Клеъри на крака в същия миг, в които арката, водеща в коридора, изчезна с един последен грохот, спираики елфите от другата страна.

— В името на Ангела! — възкликна Изабел със страхопочитание в гласа.

Клеъри се обърна със стилито в ръка. Джейс беше на крака, мечът му — насочен към сърцето на кралицата, която беше пред него. Алек стоеше над трупа на Мелиорн; лицето му, когато погледна първо Клеъри, а после своя парабатаи, беше безизразно. Зад него зееше тунелът, от който бе излязъл Мелиорн и по който си бе тръгнал Гуин.

— Ще затвориш ли и задния тунел? — попита Саймън.

Клеъри поклати глава.

— По обувките на Мелиорн имаше катран. "Потоците на Едом ще се превърнат в смола", забрави ли? Мисля, че идваше от демонските царства. Смятам, че са натам.

— Джейс — каза Алек. — Кажи на кралицата какво искаме и че ако го направи, ще й помилваме живота.