Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
— Някои са по-известни от други — отвърна Алек. — Библията и текстовете на Енох споменават немалко от тях, разбира се — променени и скрити в истории и легенди. Едом се споменава като пустош… — той зачете от книгата с равен глас: — "Потоците на Едом ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола. Няма да угасне ни нощем, ни денем; димът и ще се издига непрестанно. Из род в род ще остане опустошена; никои не ще мине през нея до века."* — той въздъхна. — И разбира се, съществуват легенди за Лилит и Едом — че тя е прокудена там, че властва над мястото заедно с демона Асмодеи. Вероятно затова Помрачените са обсъждали да й принесат Марк Блекторн в жертва там.
* Исаия, 34:9-10. — Бел. прев.
— Лилит закриля Себастиан — каза Клеъри. — Ако ще ходи в някое от демонските царства, несъмнено би отишъл в нейното.
— "Никои не ще мине през нея до века" не звучи особено окуражаващо — подхвърли Джеис. — Освен това няма начин да се проникне в демонските царства. Да се пътува от едно място в този свят до друго е едно…
— Всъщност мисля, че съществува начин — каза Алек. — Път, които нефилимите не могат да затворят, защото се намира извън юрисдикцията на нашите закони. той е стар, по-стар от ловците на сенки… древна, дива магия. — Алек въздъхна. — Намира се в Двора на феите и се охранява от тях. Никое човешко същество не е стъпвало на този път повече от сто години.
13
Застлан с добри намерения
Джейс кръстосваше стаята като котка, а останалите го наблюдаваха; едната вежда на Саймън беше вдигната.
— И няма друг начин да стигнем там? — попита Джеис. — Не можем да опитаме с Портал?
— Ние не сме демони. Можем да се придвижваме с Портали само в едно измерение.
— Знам, но ако Клеъри опита нещо ново с руните за Портал…
— Няма да го направя — прекъсна го Клеъри и сложи отбранително ръка върху джоба, в които държеше стилито си. — Няма да изложа всички ви на опасност. Когато отворих Портал, които да отведе мен и Люк в Идрис, едва не загинахме. Няма да поема този риск.
Джейс продължаваше да крачи напред-назад. Така правеше винаги когато мислеше; Клеъри го знаеше, но въпреки това го гледаше разтревожено. той ту свиваше, ту разпускаше юмруци и си мърмореше под носа. Наи-сетне се закова на място.
— Клеъри. Можеш да отвориш Портал, отвеждащ в Двора на феите, нали?
— Да — отвърна тя. — Това мога да направя. Била съм там и си го спомням. Ала дали ще бъдем в безопасност? Не сме били поканени, а феите не обичат натрапници…
— Няма никакво "ние" — заяви Джеис. — Никои от вас няма да доиде. Ще го направя сам.
Алек скочи на крака.
— Знаех си. По дяволите, знаех си. Абсолютно не. За нищо на света.
Едната вежда на Джейс подскочи; външно изглеждаше спокоен, но Клеъри усещаше напрежението в раменете му и в начина, по които се поклащаше лекичко на пети.
— Откога казваш "по дяволите"?
— Откакто ситуацията го изисква, по дяволите. — Алек скръсти ръце на гърдите си. — Освен това мислех, че ще обсъждаме дали да съобщим на Клейва.
— Не можем да го направим — каза Джеис. — Не и ако възнамеряваме да проникнем в демонските царства през Двора на феите. Не върви половината Клеив да се изсипе там — ще изглежда като враждебен акт.
— Докато, ако сме само петимата, можем да ги увещаем да ни пуснат с добро? — Изабел повдигна вежди.
— И преди сме преговаряли с кралицата — напомни Джеис. — Вие отидохте при нея, когато аз… когато бях при Себастиан.
— И тя ни подмами да вземем пръстени, с които да ни подслушва — каза Саймън. — Нямам й грам доверие.
— Не съм споменал нищо за доверие. Тя ще постъпи както и е наи-изгодно в момента. Просто трябва да направим така, че в неин интерес да бъде да ни осигури достъп до пътя до Едом.
— Все още сме ловци на сенки и представляваме Клеива — изтъкна Алек. — Каквото и да направим при елфите, другите ще трябва да отговарят за него.
— Значи, ще се наложи да прибегнем до такт и хитрост — заяви Джеис. — Вижте, нямам нищо против да оставя Клеива да сключи сделка с кралицата вместо нас. Само че не разполагаме с време за това. Те — Люк, Джослин и Магнус — не разполагат с време. Себастиан увеличава темпото; ускорява плановете си, жаждата му за кръв се усилва. Не знаете какъв е, когато е в това състояние, ала аз знам. Аз знам. — Дъхът му секна рязко; по скулите му бяха избили капчици пот. — И точно затова искам да го направя сам. Брат Закарая ми го каза аз съм небесният огън. Не можем да се сдобием с втори меч като Славния; не можем и да призовем друг ангел — тази карта вече я изиграхме.