Град на небесен огън

Преди Гуин да успее да отговори, от тъмния тунел зад трона на кралицата излезе друга фигура. Беше Мелиорн в белите си доспехи; черната му коса беше прибрана в плитка, която падаше на гърба му. Ботушите му бяха изцапани с нещо, което приличаше на черен катран. При вида на Гуин той се намръщи.

— Един Ловец никога не носи добри новини.

— Кротко, Мелиорн — каза кралицата. — С Гуин просто обсъждаме малка размяна на услуги.

Мелиорн наклони глава.

— Нося новини, милейди, но бих искал да говорим насаме.

Кралицата се обърна към Гуин.

— Споразумяхме ли се?

Гуин се поколеба, а после кимна отсечено и с един неприязнен поглед към Мелиорн потъна в тунела, по който бе дошъл елфическият рицар.

Кралицата се плъзна надолу върху дивана си; бледите и пръсти се открояваха като мрамор върху роклята й.

— Е, добре, Мелиорн. За какво искаше да говорим? Новини за долноземските пленници?

"Долноземските пленници." Алек си пое рязко дъх зад Клеъри и тя видя как Мелиорн завъртя глава. Очите му се присвиха.

— Ако не греша, милеиди — каза той, посягаики към оръжието на кръста си, — имаме гости.

Джейс вече сваляше ръка надолу, прошепвайки:

— Габриел.

Серафимската кама лумна и Изабел скочи на крака; камшикът и се стрелна напред и проряза завесата от тръни, така че тя се свлече на земята, потраквайки.

Джейс се втурна покраи тръните и влетя в стаята, а Габриел грееше в ръката му. Клеъри извади меча си.

Те нахлуха в стаята, заставаики в полукръг зад Джеис: Алек с лък, в чиято тетива вече имаше стрела; Изабел, размотала камшика си, които проблясваше; Клеъри с меч в ръка; и Саимън… Саимън нямаше по-добро оръжие от самия себе си, ала въпреки това стоеше и се усмихваше на Мелиорн, а зъбите му проблясваха.

Кралицата си пое рязко дъх и се изправи, покриваики тялото си. Клеъри за първи път я виждаше смутена.

— Как смеете да влизате в двореца ми неканени? Това е наи-страшно престъпление, престъпване на законите на Завета…

— Как смееш да говориш за законите на Завета! — изкрещя Джеис, а серафимската кама гореше в ръката му. Клеъри си помисли, че Джонатан Ловеца на сенки трябва да беше изглеждал по същия начин преди много векове, когато бе отблъснал демоните и бе спасил един нищо неподозиращ свят от гибел. — Ти, която си убивала, лъгала и отвлякла представителите на долноземците от Съвета. Съюзила си се със силите на злото и ще си платиш за това.

— Кралицата на феите не плаща — заяви тя.

— Всички си плащат — каза Джейс и ето че стоеше на дивана, надвесен над кралицата, а връхчето на оръжието му бе опряно в гърлото и. Тя опита да се отдръпне, ала беше прикована на място. — Как го направи? — попита Джеис. — Мелиорн се закле, че си на страната на нефилимите. Елфите не могат да лъжат. Затова Съветът ти повярва…