Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
— Аз само проформа; сега, когато с пистолети в ръцете чакате команда, не желаете ли за последен път помирение? Задължение на секунданта.
Сякаш нарочно Маврикий Николаевич, който до момента бе мълчал, но още от вчера страдаше заради своята отстъпчивост, внезапно поде мисълта на Кирилов и също заговори:
— Изцяло се присъединявам към думите на господин Кирилов… Мисълта, че не може да става помирение пред бариерата, е предразсъдък, достоен за французите… Пък и не разбирам повода, както щете, но отдавна исках да го кажа… защото нали се предлагат най-всевъзможни извинения, нали тъй?
Той целият пламна. Рядко му се случваше да говори толкова много и с такова вълнение.
— Аз отново потвърждавам предложението си да поднеса своите извинения — подхвана Николай Всеволодович, сякаш беше чакал само това.
— Но на какво прилича това? — яростно кресна Гаганов, обръщайки се към Маврикий Николаевич и в изстъплението си тропна с крак. — Обяснете на този човек — ако сте мой секундант, а не мой враг, Маврикий Николаевич (той посочи с пистолета си към Николай Всеволодович), — че подобни отстъпки само още повече ме обиждат! Той не намира за възможно да ми се обиди!… Той не го смята за позор да ми обърне гръб пред самата бариера! За кого ме взема, значи, той във вашите очи… а отгоре сте мой секундант! Нарочно ме ядосвате, за да не улуча. — Отново тропна с крак, от устата му пръскаха слюнки.
— Край на преговорите. Моля, слушай командата! — с все сила викна Кирилов. — Раз! Два! Три!
На „три“ противниците тръгнаха един към друг. Гаганов веднага вдигна пистолета и на петата или шестата крачка стреля. Спря се за секунда и като видя, че не е улучил, бързо отиде до чертата. Приближи се и Николай Всеволодович, вдигна пистолета, но някак много високо, и гръмна почти съвсем без да се прицелва. После извади кърпичката си и превърза кутрето на дясната си ръка. Чак сега се видя, че изстрелът на Артемий Павлович не бе отишъл съвсем нахалост, но куршумът бе само лизнал пръста около ставата, без да засегне костта; получила се бе нищожна драскотина. Кирилов тутакси обяви, че ако противниците са неудовлетворени, дуелът продължава.
— Аз заявявам — изхърка Гаганов (беше му пресъхнало гърлото), обръщайки се отново към Маврикий Николаевич, — че този човек (отново посочи към Ставрогин) нарочно стреля във въздуха… умишлено… Отново обида! Той иска да опорочи дуела!
— Аз имам правото да стрелям, както искам, стига да е по правилата — твърдо заяви Николай Всеволодович.
— Не, няма такова право! Обяснете му, обяснете му! — крещеше Гаганов.
— Напълно се присъединявам към мнението на Николай Всеволодович — провъзгласи Кирилов.
— Защо ще ме щади той мене? — беснееше Гаганов, не слушайки. — Аз презирам пощадата му… Аз плюя… Аз…