Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Още ли не си пукнала, малка развратнице? И мислиш да си играеш с играчките на боговете? О, моля. Това може да е забавно — отвърна Анубиса.
Райли пое дълбоко дъх и насочи Тризъбеца към нея.
— Дявол да го вземе, дори не знам как да боравя с това нещо, но нека опитаме с модифицирана сабя от светлина — измърмори.
След това извика предизвикателно.
— На ти, злобен, грозен, смучещ кръв демон!
И призова мощта с цялото си същество. Сега! Веднага! Нека я повалим, сега!
Тризъбецът запя със сладката, ясна мелодия на извисяваща се мощ и завибрира в ръцете й. Докато изразът на лицето на Анубиса се смени от подигравателно на напълно шокирано, сребрист поток от чиста енергия се изстреля от върха на Тризъбеца и се стрелна право във вампирската богиня и я повали на земята.
Разтърсваща вълна от енергия се разля в стаята и Конлан се освободи от магията, която го бе държала и изтича до Райли.
— Жива си! Слава на боговете, акнаша.
Той сграбчи дръжката на Тризъбеца с ръце върху тези на Райли и го прицели отново в Анубиса, докато тя се опитваше да се изправи.
— Умри, противно дяволско изчадие! — изрева Конлан.
— Стой далеч от приятеля ми! — изкрещя Райли.
Този път мощната вълна от енергия се заби в Анубиса и я вдигна във въздуха, блъсна я в тавана и я задържа там. Главата й се отпусна назад, устата й се отвори и енергията се разля от устните, носа и очите й, а после, с гръмовен звук, тя се изпари.
Потокът спря като затворен с тапа и Райли и Конлан паднаха един върху друг. Той обви лицето й с ръце и започна да го обръща от едната страна на другата и обратно.
— Не си ранена? Как така не си ранена? Видях…
— Посейдон. Той ме излекува с Тризъбеца — каза тя, като едновременно се смееше и плачеше.
Двамата се сетиха едновременно.
— Останалите!
Първо изтичаха при Аларик и Куин и Райли падна на колене до сестра си, хлипайки още по-силно при вида на Куин, която лежеше в огромна локва кръв. Конлан издърпа меча от телата им, после коленичи до Райли и отново сложи ръце върху нейните на Тризъбеца.
Заедно се съсредоточиха, канализирайки отново силата. Наблюдаваха, докато лечебната сребристозелена се изливаше върху Аларик и Куин. Видяха как цветът се връща по страните им. Чуха как рязко си поеха дъх и дробовете им абсорбираха въздуха.
Куин отвори очи.
— Райли?
— Ще се оправиш, Куин. Всички ще бъдат добре.
Глава 39
Конлан и Райли премигнаха от светлината, докато излизаха през вратата навън под ярките слънчеви лъчи. Куин и Аларик, Джак, отново в човешка форма, останалите от Седемте и шейпшифтърите ги последваха под блестящото обедно слънце. Райзън излезе последен, прегърнал ранената си ръка, заедно с Мика. Тризъбецът го беше излекувал, но Посейдон не го бе дарил с възстановяването на ръката му.
Отмъщението на Бога на моретата все пак изискваше дължимото си.
Доволни да бъдат живи и свободни, групата пресече улицата и продължи по тротоара, до оградения от дървета парк. В хладния есенен въздух шумеше фонтан.
— И така, казваме си сбогом, атланте — проговори Джак.
Конлан, чиято ръка се стегна около кръста на Райли, поклати глава.
— Не, имам чувството, че ще се видим отново. Тази битка далеч не е свършила.
Джак се ухили, отдаде чест и си тръгна, стопявайки се сред дърветата с останалите от независимите бойци.
Куин изостана, все още вкопчена в ръката на сестра си.
— Какво ще правиш сега, Райли? Искаш ли работа? Доста си полезна, когато дойде време за битка.
Райли се усмихна, но после погледна към Конлан и в очите й се появи тревога.
— Всъщност, не зная. Имаме един вид проблем. Конлан не може да се среща с човек, без да настъпи краят на света, а може да се каже, че съм против унищожаването на цялото човечество, Атлантида и шейпшифтърите с един удар.
Вен се засмя.
— Дявол да го вземе, никога не съм мислил, че ще го кажа, но един от онези кръвопийци не беше въобще толкова лош. Никога не съм вярвал, че ще видя Дракос да се обръща срещу Барабас.
— Кой е Дракос? — попита Куин.
— Ти го наричаш Даниъл — отвърна отсъстващо Конлан с поглед, съсредоточен върху Райли. — Освен това той изчезна след битката, но пък беше безмилостен, докато траеше тя. Мисля, че трябва да научим нещо повече за този Даниъл.