Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Аз съм Конлан от Атлантида, Барабас — извика воинът. — Приготви се за своята смърт!
Не, не беше обикновен воин. Не и с този величествен вид на командир.
Това трябваше да е принцът. Барабас изсъска и призова Анубиса с всяка частица на тялото си.
Ела при мен, моя богиньо. Твоите атланти са тук, за да си върнат Тризъбеца, който откраднах за теб. Моля за помощта ти.
След това той изпрати друга мислена команда и всеки един вампир от кървавото му потомство, задрямал в ковчега си в стаята под него, се изправи и се впусна да му помага.
— Нима мислиш, че нападение на зазоряване е от някаква вреда за вампир-господар с моите сили, млади принце? Намираме се дълбоко под земята, отделени от слънцето от тонове бетон! — изкрещя. После се дематериализира със смях точно под атлантските им носове.
Глава 38
Конлан видя как Барабас направи точно това, което беше очаквал, и рязко спусна ръка, давайки сигнал на Аларик. Жрецът вдигна ръце във въздуха и призова вода с такава стремителна сила, че сякаш самите стени се олюляха под напора й.
Барабас се материализира отново, отскачайки от една от стените.
И Конлан се засмя.
— Твоята богиня не ти ли е споменала, че силата на Посейдон за властване над елемента на водата е светлината във вашия мрак? Не можем да ви убием с mortus desicana, тъй като неживата ви тъкан не притежава живи флуиди, които да бъдат манипулирани.
Извади меча си от канията.
— Но можем да ви попречим да използвате силите си. Приготви се да умреш, кръвопиецо.
Барабас също издърпа собствения си меч.
— Не мисля така, сополанко. Не отдели ли момент, за да забележиш какво сторих на приятелите ти?
Вампирът посочи към отсрещната стена и Конлан хвърли поглед към сенчестия ъгъл. Видя Райзън, който висеше за една от китките си от белезници, оковани с вериги към стената, кървящ и пребит. Друг воин лежеше близо до него, в подобно състояние.
— Вен! Освободи Райзън!
Докато Вен, с извадени от ножниците кинжали, прекосяваше стаята, стържещ шум откъм подземието предупреди Конлан навреме, за да отскочи встрани. Панел от пода се отвори и черна вълна от вампири нахлу в помещението.
Джъстис и Денал притичаха, за да му помогнат с извадени мечове, а зад гърба си Конлан чу как Джак изрева с цяло гърло. След това вече беше прекалено зает, за да забележи нещо друго, когато петима вампира се насочиха право към него с оголени кучешки зъби и нокти.
Райли! Махай се! Отиди на безопасно място!
Гласът й му отвърна веднага.
Мисля, че Посейдон повиши една от пионките си.
Той се опита да погледне над главите на воините и вампирите, които се сражаваха около него, но не я виждаше. Отчаяние разби и последните останки от здравия му разум.
— С мен, воини! За Атлантида!
След това отсече главата на вампира пред себе си, опитвайки се да си пробие път до Барабас.
— За Атлантида!
Райли видя как от пода се отвори портал от ада и демони се изсипаха през него, за да нападнат Конлан. Държеше оръжието пред себе си, но не можеше да стреля. Всеки, към когото погледнеше, вампири, воини и независими бойци бяха приклещени толкова близо един до друг в битка, че нямаше никаква възможност да направи чист изстрел.
Втора вълна от кръвопийци нахлу откъм коридора. Поне Куин се оказа права за Даниъл. Той се биеше срещу вампирите, използвайки собствените им трикове срещу тях самите. Потръпна при гледката на окървавените му кучешки зъби, които се забиваха в поредния вампир.
Аларик изникна в пространството пред нея и я избута, заедно с Куин, между себе си и стената, като междувременно още от вампирите се насочиха към тях. Жрецът хвърляше вълна след вълна от енергийни мълнии, но кръвопийците продължаваха да прииждат със същата скорост, с която той ги покосяваше. Един от тях хвърли кинжал и Аларик се наведе, за да го сграбчи от въздуха.
Но това трябва да е било тактика за отвличане на вниманието, тъй като вампирът светкавично извади втори кинжал, хвърляйки го към другата страна на Аларик и прободе Куин в хълбока. Младата жена изпищя и вниманието на жреца се насочи към нея, викът го разсея.
Безполезна и трепереща, Райли видя, че вампирът насочва меча си към Аларик. Тя стреля с оръжието, но напълно пропусна целта. Почти като на забавен каданс, наблюдаваше как върха на острието се зарови дълбоко в гърдите на Аларик. Той падна назад, върху Куин и Райли изпищя отново, когато мечът, забит в тялото на Жреца, с чист удар се вряза в сестра й. Чу гласа на Куин, отслабващ, в ума си.