Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Изгаря ме като киселина, Райли. Вероятно мечът е покрит с отрова. Ако наистина си била докосната от Бог, сега е подходящо време да му звъннеш.
Пред себе си, тя забеляза как Джак се трансформира с обезумял рев от мъж в тигър и напада вампирите със зъби и нокти. Конлан и Вен се биеха рамо до рамо насред дузина или повече от тях.
Райли не знаеше какво да прави. Не знаеше как да призове бог. Не знаеше никаква магия, нито имаше сили или каквото и да е. Тя беше социален работник, по дяволите. Стоеше там, ридаеща, страдание и ярост я изгаряха, и топлината и силата се надигнаха в нея, втурнаха се в тялото й, докато накрая не помисли, че може да се взриви от тях.
В същия момент една ръка се уви около врата й.
Глас, пропит с чиста злоба прокънтя през стаята.
— Държа жена ти, атланте. Колко си склонен да платиш в замяна на нейния живот?
Всеки звук и движение замря, сякаш светът беше замръзнал около него и Конлан насочи вниманието си към източника на гласа, който най-много презираше.
Беше Анубиса, положила пръсти върху гърлото на Райли. Зрението на Конлан се ограничи до искрящо синьо-зелено, а след това засивя до почти черно. Докато вампирите раболепничеха и се кланяха, отстъпвайки към двете срещуположни страни на стаята, коленичейки пред своята богиня, той забеляза Аларик, който лежеше на пода върху Куин. Меч пробождаше телата ми. Кръвта им се смесваше в локва на пода.
Конлан се бореше с рева на пълно отчаяние, който се надигаше в душата му при гледката на Райли, държана безпомощна в ръцете на създание, което можеше да я убие само с един свой дъх.
— Пусни я — заповяда той. — Тя не е нищо за мен. Толкова ли си слаба, та вече воюваш с човешките жени?
Анубиса се засмя и звукът звънна с чиста злоба, толкова жестока и извратена, че Райли изстена и се опита да сложи ръце върху ушите си.
Пред погледа на Конлан струйки кръв започнаха да се стичат от ноздрите на Райли и от ъглите на очите й. Убийствена ярост се втурна в него. Спомен и клетва го изгаряха.
Анубиса ще се моли, преди да приключа с нея.
— Пусни я да си върви и можеш да ме отведеш обратно със себе си в малкото си щастливо любовно гнездо, Анубиса.
Тя обърна глава на една страна, сякаш беше очарована.
— О, погледни скъпоценното котенце!
Джак, във формата на тигър, се изстреля във въздуха, повече от двеста килограмова смъртоносна машина за убиване се спусна към главата й. Тя размаха пред него два пръста и тялото му отскочи назад, прекатурвайки се отново и отново, докато не се вряза в редица раболепни вампири и не ги повали като домино.
След това никой от тях не помръдна.
Конлан направи още една крачка към Анубиса и пръстите й се стегнаха около крехката шия на Райли с ясно предупреждение.
— О, не мисля така, млади принце. Мога да подуша пениса ти върху нея. Значи това е уличницата, която си имал охотно, след като аз трябваше да те взимам насила?
Хвърли презрителен поглед към заложницата си, после почти небрежно захвърли Райли през стаята с такава сила, че той чу как главата й се разбива в стената.
— Знаеш, че не деля играчките си с никого.
Конлан се опита да изтича до Райли, когато тя се свлече от стената на земята в прекършена купчина, но Анубиса го спря с огнена топка от енергия, оковавайки го на място с невидимите вериги на черната си магия.
Барабас пропълзя до Анубиса на ръце и колене, пелтечейки.
— Моя кралице, моя богиньо, благодаря ти, благодаря ти. Ти дойде, тук си и аз ще бъда спасен.
Тя изви показалеца си и направи жест на Барабас да се приближи. Конлан се опитваше да канализира елементите, да призове каквато и да било сила, но беше безпомощен под контрола й, точно както, когато беше в неин плен. Всичко, което можеше да направи, беше да гледа как тя вика при себе си своя раболепен слуга.
Анубиса се усмихна и деликатно прекрачи тялото на загинал шейпшифтър.
— Ти си първият, Барабас. Най-възрастното ми дете, скъпоценни мой. Разбира се, че ще дойда, когато ме викаш.
Очите й заблестяха в червено и тя открехна устни, за да разкрие пред Барабас острите си като бръснач кучешки зъби. Отмъстителни, разкъсващи и дерящи кучешки зъби.