Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
Процесорът в главата на Клайн претегляше възможните последствия.
– Ами ако се заядат заради средствата, които сме изразходвали?
– Тук отговорът е лесен: "В такива ситуации действието струва пари. Бездействието пък струва човешки живот." Подобен довод е трудно да бъде оспорен. Достатъчно е да им подхвърлите историята за "масова мобилизация", и няма да пуснат история за "неадекватно разследване".
Клайн стискаше и разпускаше юмруците си, няколко пъти изпъна пръсти, докато размишляваше. Несигурността в очите му бе заменена от вълнение.
– Добре – отсече най-накрая. – Най-добре да започнем да обмисляме пресконференцията.
– Преди това трябва наистина да задвижиш нещата – намеси се Гърни. – Ако медиите разберат, че всичко е само димна завеса, от герои на нацията ще се превърнете в най-големите нещастници. От този момент нататък трябва да разглеждате този случай като особено важен – какъвто сигурно ще се окаже – или да се сбогувате с кариерите си.
Може би стиснатата челюст на Гърни най-сетне убеди Клайн или пък той зърна частица от сценария, който евентуално предстоеше, и това проби бронята на самовлюбеността му. Каквато и да бе причината, той примигна, разтърка очи, облегна се назад и изгледа мрачно Гърни.
– Значи наистина смяташ, че си имаме работа с психопат, така ли?
– Да, така смятам.
Родригес се отърси от мрачните размисли, които до този момент занимаваха ума му, каквито и да бяха те:
– И защо си толкова сигурен? Заради някаква пиеса, написана преди четиристотин години?
Откъде наистина бе толкова сигурен? Гърни се замисли. Интуиция? Макар това да бе едно от най-изтърканите клишета в неговата професия, в него имаше много истина... Но имаше и нещо друго.
– Главата.
Родригес го гледаше безмълвно.
Гърни си пое дълбоко въздух:
– Начинът, по който бе разположена... Внимателно нагласена на масата, с лице към тялото.
Клайн отвори уста, сякаш се канеше да каже нещо, но не издаде звук. Родригес продължаваше да гледа втренчено.
– Вярвам, че който и да го е направил – продължи Гърни, – по този начин е искал да демонстрира, че е човек с мисия.
– Искаш да кажеш, че ще убие отново? – попита намръщено Клайн.
– Или че вече го е сторил. Струва ми се, че му е харесало.
Глава 42
Магията на господин Джикинстил
През останалата част на утринта, докато Гърни пътуваше от Кетскилс към Ню Йорк, времето остана все така хубаво. Той се възползва от предимствата на магистралата и увеличи скоростта. Свежият прозрачен въздух и чистото небе се отразяваха благотворно на мислите му и будеха у него необичаен оптимизъм. Надяваше се, че думите му са оказали достатъчно силно въздействие върху Клайн и някакво върху Родригес.
Искаше му се да продължи да работи с Клайн, за да е сигурен, че ще го държат в течение и че проблемът ще бъде решен. Искаше и да се обади на Вал и да ѝ разкаже за развитието, но трябваше да се съсредоточи върху предстоящата среща. Срещата с човек от "света на изкуството", който беше готов да му връчи чек за сто хиляди долара за снимка на луд, обработена така, че да е по-изразителна. Мъж, който може би бе също толкова луд, колкото престъпника на тази снимка.
Адресът, който Соня му бе дала, бе в квартал "Ийст Сикстиз"[9]. Целият район излъчваше дискретен аромат на пари и престиж, който го изолираше от прашната шумотевица на съседните улици. Самата къща бе внушителна, изградена от масивни кафеникави камъни, и се издигаше в средата на една от тихите, почти скрити от зеленина пресечки.
Паркира точно пред сградата на място, обозначено като "Забранено за паркиране". Соня му бе предала уверенията на Джикинстил, че няма да има проблеми и някой ще се погрижи за колата му.
Изправи се пред огромна и лъскава черна врата, която водеше към просторно преддверие. Подът бе покрит с красива мозайка, а стените – с огледала. В дъното се виждаше втора врата. Гърни тъкмо се канеше да натисне звънеца на стената до нея, когато вратата се отвори и той видя пред себе си удивителна млада жена. Когато се вгледа по-внимателно в нея, установи, че всъщност тя има сравнително обикновени черти. Онова, което я правеше изключителна, бяха поразителните ѝ очи. В момента тези очи го гледаха изпитателно, все едно преценяваха кройка на спортно яке или колко пресен е изложеният на рафта сладкиш.
9
"Източните шейсет" – кварталът се нарича така, защото улиците в него започват с "Шейсет". – Б.пр.