Покана за екзекуция (Романи)

— По-нататък — каза м’сю Пиер — преминаваме към насладите от духовно естество. Спомнете си какво сте изпитвали в грандиозна картинна галерия или в музей, вие сте се спирали изведнъж и не сте можели да откъснете очи от някой пикантен торс — уви, от бронз или от мрамор. Това ние можем да наречем наслада от изкуството — тя заема доста голямо място в живота.

— И още как — изрече през нос Родриг Иванович и погледна Цинцинат.

— Гастрономическите наслади — продължи м’сю Пиер. — Вижте, ето — най-хубавите сортове овощия виснат от клоните на дърветата; ето — месарят и неговият помощник тътрят свиня, тя квичи, сякаш я колят; ето — върху красива чиния дебело парче бяла сланина; ето — трапезно вино, вишновка; ето — рибка, — не зная как е за другите, но аз съм голям любител на платиката.

— Одобрявам — избоботи Родриг Иванович.

— Този чуден пир се налага да бъде изоставен. И още много неща се налага да изоставим: празничната музика; любимите нещица като фотоапарата или лулата; дружеските разговори; блаженството от удовлетворяването на естествените нужди, което някои поставят наравно с блаженството на любовта; пушенето… Какво друго. Любимите нещица — да, това вече го казах (отново се появи свитъкът хартия). Блаженството… и това казах. Е, също и други разни дреболии…

— Може ли да допълня още нещо? — раболепно попита директорът, но м’сю Пиер поклати глава:

— Не, напълно достатъчно. Струва ми се, че разгърнах пред вътрешния поглед на колегата такива далнини от чувствени царства…

— Исках само за яденето — забеляза полугласно директорът. — Тук според мен могат да се дадат известни подробности. Например en fait de potage15. Мълча, мълча — сепнато довърши той, като срещна погледа на м’сю Пиер.

— Е, какво — обърна се м’сю Пиер към Цинцинат, — какво ще кажете за това?

— Наистина какво да кажа? — продума Цинцинат. — Приспивна, натрапчива нелепост.

— Непоправим е! — възкликна Родриг Иванович.

— Нарочно прави така — заяви със заплашителна порцеланова усмивка м’сю Пиер. — Повярвайте ми, той в достатъчна степен чувствува целия чар на описаните от мен явления.

— … Но не разбира някои неща — гладко вмъкна Родриг Иванович, — той не разбира, че ако сега честно бе признал своята заблуда, ако честно бе признал, че обича същото, което обичаме ние с вас, например за първо супа от костенурка — разправят, че било стихийно вкусно, — тоест само искам да отбележа, че ако беше признал честно и се беше разкаял, да, ако се бе разкаял — това е моята мисъл, — тогава за него би възникнала известна далечина — не искам да кажа надежда, но във всеки случай…

— Изпуснал съм за гимнастиката — зашепна м’сю Пиер, като си преглеждаше хартийката, — ама че досадно!