Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Внезапни завършеци
Внезапни завършеци - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Внезапни завършеци

Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:

13 истории от света на Първия законКрасив негодник — Ще оправдае ли полковник Глокта репутацията си на най-изтъкнат фехтовач и фукльо в Съюза?Малки добрини — Шеведая, най-добрият крадец в Уестпорт, е решила да загърби престъпленията, но една неочаквана среща ще обърка плановете ѝ.Идиотска задача — Колко трудно може да бъде да задигнеш нещо от Лисичия клан, когато се казваш Гушата и разполагаш с банда първокласни главорези?Омитане от града — Крадлата Шеведая и жената воин Джавра се забъркват в нови неприятности.Ад — Когато гуркулските войници обсаждат Дагоска, настава същински ад.Двама са малко — Докато пресичат тесен мост над дълбока пропаст, Шеведая и Джавра се сблъскват с Уирън Перкото и огромния му меч. Една среща, която ще завърши крайно неочаквано.На неподходящо място в неподходящ момент — Битките не са чак толкова лоши. Стига да си на страната на херцогиня Муркато, по-известна като Касапина на Каприл.И това ми било разбойничка — „Шай се изправи, цялата в рани и синини, и изплю насъбралия се в устата ѝ пясък. През последните месеци се беше нагълтала с достатъчно пясък и имаше мрачното предчувствие, че този няма да е последният.“Вчера, близо до село наречено Барден… — Северняците и южняците влизат в нова схватка. Схватка, от която ще спечели само един фермер.Трима са много — Само глупак би откраднал нещо от най-добрата крадла в Стирия. Но понякога нещата не са такива, каквито изглеждат…Свобода! — Или как Дружината на Милостивата ръка, под командването на Никомо Коска, освободи град Ейвърсток от бунтовническата заплаха.Трудни времена настанаха — Всичко, което Карколф иска, е да достави една пратка невредима. Но над град Сипани се е спуснала мъгла, а в мъглата дебнат крадливи копелета…Да създадеш чудовище — Бетод е уморен от продължителната война и мечтае за мир с Гърмящия. Има само един проблем — най-добрият му воин, Деветопръстия, е пристрастен към мириса на кръв. И не дава пет пари за някакъв си мир.Абъркромби пише фентъзи като никой друг.„Гардиън“Изумителен автор.Дж. Р. Р. Мартин
1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122
Перейти на страницу:

Гушата преглътна и не каза нищо.

— Вярвате ли му?

— Поверил съм му живота си — рече Бетод. — Както и всички останали, нали? И то неведнъж. И всеки път той се е справял.

— Аха. И мисля, че отново се справи успешно, когато плени сина на Гърмящия. — Бледоликия се ухили. — Значи, мир, а, главатарю?

— Мир — рече Бетод, като завъртя думата в устата си, наслаждавайки се на вкуса ѝ.

— Мир — промърмори Гушата. — Мисля да се захвана отново с дърводелство.

— Мир — каза Бледоликия и поклати глава, сякаш трудно можеше да повярва, че такова нещо ще се случи. — Да кажа ли на Кокала и Белобрадия да се поотпуснат?

— Кажи им да бъдат нащрек — нареди Бетод. Стори му се, че зад портата се чува тропот на копита. — Предай им да са готови за битка. Всичките им хора.

— Но…

— Мъдрият вожд се надява, че няма да има нужда от меча си. Но винаги го държи наточен.

Бледоликия се усмихна.

— Така е, главатарю. Няма смисъл да го държи тъп.

През портата със силен тропот влетяха ездачи. Изморени от битките мъже на готови за битка коне. Мъже с износени брони и оръжия. Мъже, които носеха намръщените си лица като мечове. Най-отпред яздеше Гърмящия, оплешивяващ и започнал да пълнее мъж, но все така едър, със златни брънки на ризницата си, златни пръстени в косата и злато по дръжката на тежкия си меч.

Той рязко дръпна юздите на коня си и опръска целия двор и хората с кал. После погледна злобно към Бетод и оголи зъби.

Бетод само се усмихна. Все пак козът беше у него. Можеше да си го позволи.

— Добра среща, Гърмящи…

— Не мисля така — сопна му се онзи. — Кофти среща, бих казал. Адски кофти среща! Кърнден, проклета Гушо, ти ли си това?

— Да — отвърна Гушата тихо, скръстил ръце над колана с меча.

Гърмящия поклати глава.

— Не съм очаквал да видя добър човек като теб редом с такива като тях.

Гушата само сви рамене.

— В добрата битка винаги има добри мъже и от двете страни.

Бетод започваше все повече да го харесва. Успокояващо присъствие. Права стрела в изкривени времена. Ако някога бе съществувала противоположност на Кървавия девет, то ето я къде стоеше.

— Не виждам много добри хора тук — сопна му се Гърмящия.

Бетод беше казал на жена си, че тук, на Север, възхваляват злобните, надменните, гневните мъже, а за водачи избират най-наивните от тълпата, и ето пред него стоеше най-добрият пример за това, или може би най-лошият, с бумтящ глас и пламнали ноздри, разширени сигурно повече от на коня му.

Бетод се забавляваше с тези весели мисли, но тонът му бе изпълнен с уважение:

— Със своето присъствие ти удостои с чест укреплението ми, Гърмящи.

— Твоето укрепление? — разпени се Гърмящия. — Миналата зима беше на Халъм Кафявия жезъл!

— Да. Но Халъм прибърза и го изгуби, заедно с жена си. Въпреки всичко се радвам, че дойде.

— Само заради сина ми. Къде е синът ми?

— Тук е.

Възрастният мъж примлясна с уста.

— Чух, че се сражавал с Кървавия девет.

— И изгуби. — Бетод видя как през лицето на Гърмящия премина страх. — Глупостта на младите, които си мислят, че ще спечелят там, където стотици по-добри мъже са отишли в земята. — Той остави тези думи да увиснат за миг във въздуха. — Но Деветопръстия само го удари по главата, а това е най-уязвимото място в твоето семейство, нали? Получи само няколко драскотини. Ние не сме такива кръвожадни копелета, за каквито ни мислиш. — Поне не всичките. — Той е в безопасност. С него се държат добре. Идеалният гост. Сега е долу, в мазето. В окови — додаде Бетод.

— Искам си го обратно — каза Гърмящия и гласът му прозвуча грубо, а на едната му буза заигра мускулче.

— На твое място и аз бих искал. И аз имам синове. Слез от коня и да поговорим.

Двамата се гледаха над масата. Гърмящия и неговите именити воини от едната страна, с изпълнени с омраза погледи, сякаш се канеха да започнат битка, а не да преговарят за мир. Бетод от другата, заедно с Бледоликия и Кърнден Гушата.

— Искаш ли вино? — попита Бетод и махна с ръка към каната.

— Майната му на виното ти! — изкрещя Гърмящия и отблъсна чашата настрани така, че тя излетя към стената и се пръсна на парчета. — Майната им на плановете ти и на този разговор! Искам си сина!

Бетод въздъхна дълбоко. Колко ли време беше изгубил във въздишки?

— Можеш да си го вземеш.

И както се беше надявал, това наистина изненада Гърмящия и хората му. Те се спогледаха, намръщени и ръмжащи, хвърляха му мрачни погледи и се опитваха да отгатнат каква е уловката.

1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)