![Вещиците от Йист Енд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/8/veshchicite-ot-jist-end-bg-download.jpg)
Вещиците от Йист Енд [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #1
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-001-1
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вещиците от Йист Енд [bg]». Краткое содержание книги:
Затова сега побърза да се отдалечи, преди да я беше забелязал. Нямаше ни най-малко желание да се бори с ръцете му, които бяха като пипала на октопод. Фрея беше такава късметлийка да срещне Бран! Впрочем, Ингрид отдавна знаеше, че малката й сестричка непременно ще го срещне. „Видя“ го още преди няколко века в линията на живота на Фрея. Но самата Ингрид досега нито веднъж не беше изпитвала подобни чувства. Освен това, едва ли любовта може да реши проблемите й, помисли тя, докато потупваше пачката писма, които винаги носеше в джоба си. Влизайки в кабинета си, провери как е поредният чертеж оставен да се овлажнява. Всичко бе наред, хартията се беше изправила и сега той трябваше да отиде под пресата за сушене, а следващият — да повтори стъпките му. Ингрид направи отметка на картотечното картонче, вписвайки името на архитекта и неговия проект — в случая Експерименталния музей, който така и не е бил построен.
Когато се върна в централната зала на библиотеката, от съседното бюро се носеше тихо и подозрително подсмърчане. Погледна и видя Табита да трие сълзите си, прибирайки мобилния си телефон.
— Какво е станало? — попита Ингрид, макар че вече се досещаше. Имаше само едно нещо, което Табита искаше повече от всичко. Дори повече от това да успее да накара Джуди Блум да посети библиотеката.
— Не съм бременна!
— О, Таб! — въздъхна Ингрид, като я прегърна. — Много съжалявам… — През последните седмици Табита беше в приповдигнато настроение, дължащо се на оптимизма след поредната инвитро процедура. Тя бе маниакално уверена, че точно този път всичко ще се получи и ще бъде наред, защото това беше последният й опит. — Може би има нещо друго, което може да се направи…
— Не. Това беше последния ни шанс. Не можем да си го позволим пак. Вече и без това сме затънали до уши в дългове заради този последен опит. Това си е. Не е било писано да се случи…
— А как стои въпросът с процедурата по осиновяване?
Табита избърса очи.
— Заради инвалидността на Чарлз също ни беше отказано. Край. Съжалявам… Зная, че думите ми звучат много егоистично, но наистина ли е толкова лошо да искаш да имаш дете? Дори само едно?
Ингрид беше свидетелка на всички опити на Чад и Табита. Тя знаеше за надутите пуяци от Центъра за изкуствено оплождане, за хормоналните таблетки и за коктейлите срещу безплодие (Clomid и Lupron). Именно тя помагаше на Табита в определен час да си прави инжекции с игла, толкова дебела, сякаш предназначена за кобили. Знаеше колко много Табита иска дете. На работното й място стоеше снимка на двамата с Чад, направена по време на медения им месец в Кона. Преди петнайсет години те изглеждаха глупаво щастливи в хавайските си ризи.
— Може би просто не ми е писано да бъда майка — през хлипане говореше Табита.
— Не говори така! Това не може да е истина!
— Защо не? Щом като досега всичко е било напразно… — Табита въздъхна. — Явно трябва да спра да се надявам.
Ингрид я прегърна силно и бързо излезе от кабинета. Страните й горяха, а сърцето й биеше силно, защото знаеше, че думите на Табита не са верни. Има някой, който би могъл да й помогне, някой, който би могъл да промени живота й, някой много по-близко до Таб, отколкото тя предполагаше…
„Не, ръцете ми са вързани, нали? — мислеше си Ингрид. — Нищо не мога да направя за нея. Не и без да наруша Забраната. Не и ако не искам да се изложа на опасност.“
След известно време се върна на работното си място — скромна библиотекарка от малкия град, потънала в ежедневните си задължения. Само че блузата й още беше мокра от сълзите на приятелката й. Досега Ингрид не беше негодувала и не се беше бунтувала срещу Забраната, наложена върху тях. Добре, явно за всичко си имаше първи път!
Глава трета
Домашни увлечения
Джоана Бошан нямаше съмнения, че старите къщи по някакъв начин проникват не само под кожата, но и в душите на своите собственици. Въпреки разумът и логиката винаги се опитваш да търсиш съвършенството им. Фамилната къща на семейство Бошан, издигаща се недалеч от плажа, пресъздаваше колониалния стил от края на 1740 г. и смайваше с величествени фронтони и двускатни покриви. Великолепната сграда бе претърпяла доста реставрации и модернизации — рушили са се стени, кухненските помещения са се местили другаде, а спалните са били преправяни. Къщата е преживяла доста изпитания, наложени от времето и годините, а рушащите се стени са пълни със спомени — как масивната камина е топлела през изминалите зими, а множеството петна по мрамора в кухнята говореха за вкусните ястия, приготвяни там.