Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Мистика » Мъжът, жената и гладът [bg]
Мъжът, жената и гладът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът, жената и гладът [bg]

Электронная книга - «Мъжът, жената и гладът [bg]». Краткое содержание книги:

Досега в Тайните на Хавана са излезли на български език книгите Затворена котка (2013) и Игрален дом (2013). Мъжът, жената и гладът носи в себе си голяма доза мистичност. Сюжетът се развива между 1992–1994 г. в Хавана. Героите в творбата са част от поколението, изгубено в търсене на себе си, поколение, което се мъчи да оцелява в град на изненади и разруха. Двама мъже разказват спомените си за две жени, с които отдавна са загубили връзка, но чието мистериозно обаяние е оставило у тях незабравим спомен. Едната е Клаудия, специалист в областта на историята на изкуството. Независимо, че е възпитана като атеистка, тя има опит със свръхестественото и способността да говори с мъртви. Другата е тайнствената проститутка с прякор Черницата — жена, която говори малко и има блуждаещ поглед. Даина Чавиано е родена в Хавана, Куба, където завършва бакалавърска степен по английска филология. Още като студентка печели множество литературни награди и бързо се утвърждава като едно от най-ярките имена в съвременната латиноамериканска литература. Критиците определят стила й като „неповторимо смесване на фантастика със социален реализъм, мистика и деликатна доза еротизъм“, а също така и като „блестящ опит да премахне границите между жанровете“. През 1991 година се премества в Маями, Флорида, където живее и в момента. За книгата „Островът на вечната любов“ (Сиела, 2012) — печели първа награда в конкурса Florida Book Awards през 2004 година.
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 86
Перейти на страницу:

Мавърката сви рамене.

— Някакво момче.

— Как се казва?

— Хилберто.

Нубия разбърка месото с дървена лъжица и помириса парата, която се издигаше към почернелия от дима таван.

— Почти е готово.

Мавърката отиде до полицата, окачена над мивката, и извади две чинии.

— И с какво се занимава този Хилберто?

— Помощник е на месаря, макар да твърди, че е икономист. Сигурно е завършил почти по същото време като нас.

— Видя ли? Още един, който се е наредил. Такъв мъж ти трябва.

— Не искам да се забърквам повече с никого.

— Не е хубаво да си сама…

— По-добре така, отколкото с лоша компания.

Седнаха на масата. Нубия се хранеше лакомо, докато приятелката й хапваше по малко, заситена почти от началото.

— Не го ли видя отново?

— Кого?

— Хилберто.

— Изпрати ми куп съобщения по Сиси, като ме канеше къде ли не, но не му отговорих.

— Защо?

— Защото е женен.

— А…

— Каза, че не се разбира с жена си.

— Тогава?

— Не съм сигурна. Може да е номер.

— А как ще разбереш, ако не му дадеш шанс?

Тя сви рамене и Нубия настоя:

— Поне се виж с него. Може да излезе свестен тип.

Никога не би признала това на глас, нито дори пред Нубия, която беше най-добрата й приятелка, но съзнаваше, че има нужда от някого, и не защото баба й повтаряше колко е важно „да има мъж, който да я представлява“, а защото във времена на криза семейството беше важно. Така бяха оцелели хората през епохата на неолита и така оцеляваха всички на острова й. Колкото повече членове имаше в едно семейство, толкова по-големи бяха шансовете му за прехрана — малкото, което носеше единия, се прибавяше към малкото, което намираше другият. Това беше най-мъдрото решение.

Преди също е било така, каза си тя. Човек е растял в обкръжението на рода или се е присъединявал към някое по-многобройно племе, ако неговото е било изтребено по време на някое бедствие, и го е правел доброволно, без никой да го обвини, че е предател, задето търси прехрана при друг народ, макар че тогава човешките права още не са съществували като понятие. Логиката на индивидуалната свобода се е налагала от само себе си. Освен това не е трябвало да се тревожат като тях, ако няма електричество в продължение на двайсет часа, защото не е съществувала опасността оскъдната храна, която им се полага за месеца, да се развали в хладилника. И е нямало значение, че не е имало електричество, защото винаги са могли да намерят парче кремък и да запалят огън на някоя поляна или да грабнат факла и да обиколят околностите. Тя обаче живееше в цивилизацията и не можеше да се разхожда из къщата с факла. И тъй като нямаше свещи, нито кибрит, нито гориво за лампата, трябваше да стои на тъмно цялата нощ и да предъвква отчаянието си сред задушаващата горещина… Не, определено е било по-добре, когато хората са живеели в пещери. Никой не ги е принуждавал да гласуват на избори, чийто резултат е предварително известен; нито са ги притискали със заплахи, ако са отказвали, защото статистиките на участие е трябвало да бъдат неизменно високи; нито са били принудени да ходят на събранията на комитета и да ръкопляскат, макар и да са нямали желание да го правят. В племето нещата са били различни — никой не ги е изхвърлял от работа само защото са имали различно мнение от това на вожда. Може би понякога са се хващали за гушата, но със сигурност не е имало толкова страх и толкова травми…

Съставяше своя нов филм на части. Този път обаче тя не беше главната актриса. Беше отстъпила великодушно главната си роля на самия сюжет. Пресъздаваше филма на Ано10 — завоевателите на огъня… или по-скоро съставяше собствената си версия, за да я нагоди към обстоятелствата. Представяше си се как върви заедно с останалите из една равнина, където снегът блестеше по скалите — о, какво блаженство, студ — и тя се навеждаше, за да бере ягоди… Дали ягодите растат по места, където има сняг? За всеки случай намали броя на белите островчета в сцената. Сега имаше само няколко белезникави петна по близките планини, но беше все така студено, а факлата в ръката й пращеше, облъхвана от леден вятър. Въздухът беше кристалночист и миришеше на влажна гора, на трева и на древни плодове, подхранвани от самите изпарения на земята, която още не беше замърсена от зловонните химически торове. Нямаше миризма на нефт, носещ се по повърхността на залива, нито на изгнил боклук, защото от една седмица камионът за смет не е минавал, нито на гнезда на мишки, от които градът гъмжи, нито на изгорено масло от автомобили и автобуси, които оставят петна по улиците… Не, този друг мирис беше на чистотата, на живота в диво и първично състояние, прозрачен като водите на изворите, които бликаха за първи път на планетата, а ледената епоха оставаше назад и се приближаваше — о, нещастие — ерата на цивилизацията и прогреса.

вернуться

10

„Войната за огъня“ (1981), реж. Жан-Жак Ано, по романа на Жозеф Рони. — Б.пр.

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 86
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)