Мъжът, жената и гладът [bg]

— Говоря за шивашка работилница, глупаче. Бродиране на бебешки дрехи, плетене…

— Та аз на сина си не можах да ушия, какво остава за други.

— Ще те науча.

— Остави, по-добре да превеждам.

Нубия я изгледа с известна досада, после се обърна към котлона, за да осоли месото. Още не беше навършила трийсет години, но вече изглеждаше на повече.

— Не знам как живееш — измърмори тя. — С това, което ти плащат за тези два-три превода месечно…

— Добре, че и тях имам.

Нубия знаеше, че приятелката й преживява благодарение на помощта на един тайнствен благодетел, когото тя не познаваше лично. Той й пращаше текстовете, които получаваше от едно издателство. Приятелката й ги превеждаше вкъщи, после му ги връщаше, а той ги предаваше на издателството, все едно че са негови; получаваше чека и след като го осребряваше, даваше парите на момичето. Изглежда, благодетелят й, който и да беше той, не се нуждаеше особено от тези преводи. Нубия бе успяла да провери, че той работи в музей или нещо подобно и преводите са странична дейност за него. Когато нямаше време или спешна нужда от пари, даваше преводите на приятелката й. Това обаче не й осигуряваше сигурен доход и много пъти Нубия й се бе притичвала на помощ, както бе направила и в този ден.

Миризмата на пържен чесън изпълни стаята. Оризът вече вреше във водата, без много сол, за да я пестят. Мавърката усети как устата й се пълни със слюнка от аромата на свинско, който вече се разнасяше из стаята. През последните седмици беше живяла само с ориз и хляб; няколко пъти успя да купи малко фасул. Когато Нубия научи, се развика, даде й пари и я изпрати на селския пазар.

— Така и не ми каза как завърши онова излизане.

— Кое?

— Вечерта, когато ме помоли да гледам Дависито, защото отиваше в „Тропикана“.

Мавърката си спомняше онази вечер, но не защото шоуто в кабарето беше нещо особено, нито защото отиването в „Тропикана“ се беше превърнало в истинско събитие за кубинците без долари като нея, а защото тогава за последен път яде месо.

— Пълен провал.

— Как ти се сториха приятелите на Сиси?

— Можеш да си представиш. Ходи с един месар, когото само като видиш, ще повърнеш.

— Е, когато човек се захване с този занаят, не може да подбира много.

— Всъщност не знам дали да я съжалявам, или да й се ядосвам. Понякога ми се иска да я раздрусам хубавичко, задето се държи като проститутка. Но после, като си спомня каква беше като малка, сърцето ми се свива.

Нубия й направи мълчалив знак. Момчето беше заспало сред избелелите дървени кубчета. Майка му започна да ги прибира, като добави по-тихо:

— Накрая не знам какво да й кажа.

Нубия се опита да отклони разговора от неприятната тема:

— А как беше партньорът ти?