Мъжът, жената и гладът [bg]

Беше събота. Щеше да го потърси в дома му. За разлика от другите си колеги, Акилес си беше издействал разрешение да работи вкъщи в петък и събота. Работата му, която вършеше с азиатско търпение от две години, се състоеше в класифицирането на монети и други китайски артефакти, които се трупаха с хиляди в една огромна зала. Изглежда, произхождаха от стотиците семейства, дошли на острова през втората половина на миналия век, които в по-голямата си част по-късно бяха емигрирали на север (кубински евфемизъм за Съединените щати), или бяха асимилирани от останалото население и се бяха смесили толкова, че чертите им сега се размиваха върху лица с по-тъмна кожа и с непривично светли за расата им очи.

Клаудия навлезе в лабиринта от улици, като четеше на всеки ъгъл имената, завещани от предишни столетия. Някой ден щеше да провери скритите в тях истории: „Десампарадос“14, „Вапор“15, „Амаргура“16… Тя самата си измисляше обяснения за тези имена. Улица „Анимас“17 сигурно е била омагьосано място, в което се скитали духовете на пиратите и убитите роби. Уличката „Суспиро“18 навярно пазеше някоя история за любов и отмъщение. „Лампариля“19 сигурно е била първата улица, осветена от стотици фенери…

Прекоси „Драгонес“, без да обръща особено внимание на редките коли, и зави по булевард „Рейна“, който наскоро отново бяха кръстили „Симон Боливар“, но безуспешно — хората продължаваха да го наричат със старото име. Вървеше под колонадите на оживената улица, която по-нататък се превръщаше в „Карлос III“ — нея също се бяха опитали да преименуват на „Салвадор Алиенде“ със същия резултат, — отмина „Амистад“, „Агила“ и „Анхелес“. Там зави наляво към „Естреля“. После продължи пътя си към „Райо“, където попадна в един подземен свят, изпълнен с опасности, изкушения и фантастични гледки — типове, които можеше да са престъпници или безработни нещастници; зловещи като катакомби къщи; жени с пищна гръд, които гледаха с еднакво безсрамие познати и непознати; прозорци, защитени с дебели железни пръчки; тълпи от полуголи и боси дечурлига; старци с дрипави дрехи и празни торби в ръце, напомнящи за жестокия виц за бабата, която се спряла насред улицата, погледнала празната си торба и се запитала: „Отивам на пазар или се връщам от пазар?“.

Най-сетне спря пред една олющена дървена врата и почука. Ирма, майката на Акилес, се показа на прозореца.