Мъжът, жената и гладът [bg]

7.

Изпитвам хилядолетен глад, от онези, които разяждат жлъчката и душата. Това е неизлечимо заболяване, което съм имала още преди да се родя, защото майка ми също е страдала от него. Не мога да си представя какъв би бил животът без това настървение да поглъщам, да си присвоявам всяко парченце от света и да го превръщам в част от мен. Така започва нашето битие: „В началото беше Гладът и Неговият дух се понесе над опустошените поля и беше година трийсет и пета от пришествието Му“. Аз — канибал на този остров, който се самоизяжда. Аз — поглъщаща всичко, което може да се погълне в сънищата. Аз — човекоядка, мечтаеща за сладостта на мамеята8, която вече е растяла тук, когато Колумб е пристигнал. Аз — изпаднала в нирвана шаманка, която халюцинира, че потъва в меката сърцевина на ухаещия хляб, който е на изчезване… Злощастна преследвачка на митични храни, която за малко щеше да бъде изядена от собственото си дете, когато то риташе в утробата й. Злощастно дете, което също е наследило глада, завещан от майка му; същия глад, който тя от своя страна е получила от своята майка. Наследство, което се натрупва от поколение на поколение. Днес мога единствено да изживявам своя глад и глада на детето си и дори не мога да споделя тази нищета с човека, който ме научи да бъда по-малко бедна, защото никога повече не го видях. Не знам дали са го убили, или още е в затвора, или е заминал с някой сал, както много пъти ми каза, че ще направи. Може би накрая се е самоубил в някой тъмен ъгъл, далече от мен.

Не искам обаче да мисля за това, искам да мисля само за сина си. Би трябвало да постъпя като другите жени: да затворя очи и да излизам нощем, да се превърна в плячка и да бъда самата аз хищник… Сиси смята, че можем да бъдем идеален екип, най-търсените в целия град. Но аз не желая да се превърна в друга Сиси, която дори името си е била принудена да промени. Твърди, че това е защита, обикновена дегизировка сред другите от нейния занаят, маска — като онези, използвани от гейшите, мъдрите японски курви, които продават тялото си, след като се натъпчат с култура в продължение на години. Точно в това се бяхме превърнали кубинките — в гейшите на западното полукълбо. За какво ни послужиха трактатите за изкуство, обсъжданията на философските школи от епохата на Перикъл, книгите за хегелианските корени на марксизма, изследванията на неокласицизма, обиколките из Стара Хавана и изучаването на сградите, покрай които минаваме толкова пъти, без да осъзнаваме, че са най-красивите образци на карибския барок? За да завършим в леглото с някакъв тип в замяна на храна?