Никога преди залез [bg]

БРУС ЧАТУИН:

НЕВИДИМИТЕ ПЪТЕКИ,

ПРЕВ. ЛЕНАТАМИНЕН, 1987

Преди около десет милиона години предполагаемият ни прадядо, маймуната от миоцена, навярно е прекарвал дните си из високите върхари на дъждовните гори, които по оно­ва време са покривали по-голямата част от територията на Африка.

Подобно на шимпанзето и горилата, той трябва да е но­щувал винаги на различно място, ограничавайки обаче аре­ала си на придвижване до няколко безопасни квадратни ки­лометра, където храната е била гарантирана, дъждът се е стичал на вадички по стволовете на дърветата, а след това слънцето е шарело листата с точици, и където, прехвърляй­ки се по лианите, той е бил в състояние да се избави от деб­нещите по земната повърхност заплахи.

С края на миоцена обаче дърветата започват да намаля­ват. По неизвестни досега причини Средиземно море из­глежда е погълнало близо шест процента от морската сол по света. Поради понижената солна концентрация, обкръ­жаващите южния полярен континент морета започват да замръзват. Обемът на континенталния ледник се удвоява. Морското равнище спада; а Средиземно море, образувало виадукт над Гибралтар, се превръща в огромна солна рав­нина.

Африканските дъждовни гори се свиват до отделни гнезда - където и до днес се подвизават маймуни, обитава­щи дърветата - като по източното протежение на континен­та растителността се превръща в мозаечна савана: комби­нация от открити гори и тревни площи, в които се редуват влажни и сухи периоди, обилие и недостиг, потопи и пресу­шени езерни дъна. Това е домът на австралопитека.

Подобна е и съдбата на неговия особено далечен родни­на - развилата се в джунглите на Югоизточна Азия котеш­ка маймуна фелипитек. И тя се принуждава да изостави високите клони на дърветата, приспособявайки се към един нов на вид, променлив терен. Липсата на храна я заставя да се насочи към нов дом, към равнините на Източна Азия, а в крайна сметка и Сибир.

Както австралопитекът, така и фелипитекът са били животни, които са ходели, а навярно и пренасяли товари; изправеният вървеж, с който е свързано развитието на дел- товидните мускули, изглежда е резултат от пренасянето на тежести, вероятно плячката и потомството, от едно място на друго. Следователно техните широки рамене, дълги ръце и леко прилепващите пръсти на краката подсказват, че те, поне в праформите си, отчасти са живели по дърветата или са търсели там сигурни убежища.