Никога преди залез [bg]

Не си е заслужавало и издирването на тролове в зимните им леговища, за разлика от мечките, тъй като подбирали толкова непристъпни бърлоги за хибернацията си, че най-често дори самото дебнене на пролу­ките за дишане се оказвало съвършено безсмислено. Може би и не си е струвало труда да бъдат преследва­ни с нагласата, че биха се конкурирали кой знае колко с хората за дивечовите пасища: зиме по полята от тях нямало и помен, пък и лятно време се вълнували по­вече от леминги, отколкото от лосове. Да, някоя и дру­га година за главите им се плащали пари, понеже ас- лаките в Лапландия заревали, че лакомците и сталове- те беснеели сред стадата им както бирниците - нико­га дотогава, после обаче се намесили природозащит- ниците и застъпниците за правата на дивите животни.

Гмуркам се още по-надьлбоко в сведенията: някои ханзейски търговци познавали термина „Spukenfell“ или „призракова кожа“ - рядка и скъпа материя, ми- тична до степента на мумифицираните морски сирени и роговете от еднорози. През първите години на XX век в Русия успели да уловят някой и друг трол с капа­ни, а достигналите оптимални размери мъжкари бива­ли одирани, говори се, че сгъстената за зимата коприненочерна призракова кожа била внушителна гледка. Някакъв си член на политбюро имал такава пред ками­ната в гостната на своята дача - с главата, оставена на мястото ѝ. Отвратен съм.

Препрочитам Коковото описание на трола. Всъщ­ност не е чак толкова фрапиращо погрешно, като из­ключим размерите; да, кафявият кожух действително е катраненочерен, на ушите няма и помен от снопчета, а тази „смешна топчеста опашчица“ - леле, каква сте­пен на унижение - представлява свистяща като кам­шик, коронована с пискюл змия, трепкаща антена на настроенията. Обемистият нос, хмм, може би на по- късен етап, когато лицето се поизточи в муцуна; пък и устата не е неестествено голяма, а „разтягайки се в ра­достта усмивка“, наистина оголва перленобели редици зъби, ала в цялата си прелест, те са остри и нащърбени като острието на трион, с кучешки зъби като турски кинжали. Ръцете - предните лапи - и краката дейст­вително са големи на фона на цялото тяло, леко напо­добяват лапите на рис. И макар кожухчето му от вре­ме на време да добива опърпан вид, от темето не расте коса, а обилна черна грива, сякаш в гората живее съ­щият онзи фризьор, сътворил имиджа на Тина Търнър.