Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        Нали, щом нашият стопанин [1120] излезе сутринта, слугите залостиха добре вратите. Убиецът е тук, защото се вижда част и от седлото [1124] и от разсечените шпори. Жив или мъртъв е затворен той в залата. Но за беда нито престъпник, ни следа [1128] от него не открихме вече. От дяволи ли е отвлечен?“ Ядосани, с юмруци свити, заудряли те по стените, [1132] по пейките и по креслата, по мебелите и леглата. За щастие едно легло недосегаемо било — [1136] на него рицарят седял и затова той оцелял. Царяла страшна дандания, но ни за миг не спрели тия [1140] безумци с яките си сопи като слепци навред да тропат в издирване на ценна вещ. Сред този яростен бумтеж [1144] пристигнала прекрасна дама — от хубостта й по-голяма земята не била видяла. По своя мъж тя тъй скърбяла, [1148] че в своето обезверение в смъртта си виждала спасение. Изпаднала в плен на скръбта, крещяла като луда тя, [1152] от жал си скубела косата и в миг се свлякла на земята в несвяст. Когато се свестила, неистово, със всичка сила [1156] тя, в свойта болка без утеха, раздрала скъпата си дреха. Обхваната от отчаяние, тя често губела съзнание, [1160] защото господарят мил в ковчег положен вече бил, към гроба да го отнесат. Калугерки във онзи кът [1164] дошли с вода светена. Свещи държали, а сълзи горещи замрежвали от скръб очите. След тях с кадилници отците [1168] пристигнали, глави навели, те според обичая щели да отредят богослужение за божието опрощение [1172] на греховете. Чул Ивен сред ропот необикновен, че плач и вопли се надигат, каквито никой автор в книга [1176] не е успешно пресъздал.