Медея и нейните деца [bg]

— Чайки ли? — учуди се Медея.

— Не, едната по-голяма, а другата по-малка. И личицата им са други, не са като на чайките — обясни Димитрий.

Нищо повече не си спомняше. Медея беше на шестнайсет. Петима бяха по-големи от нея, седем бяха по-малки. Двама отсъстваха този ден, Филип и Никифор, и двамата воюваха. И двамата после загинаха, единият убит от белите, другият — от червените, и цял живот Медея пишеше имената им заедно в бележката за поменуването на умрелите…

От Батуми пристигна по-малката сестра на Матилда, вдовицата София, и реши да вземе две от по-големите момчета. След мъжа й беше останало голямо стопанство и тя с трите си дъщери едва се справяше. Четиринайсетгодишният Афанасий и дванайсетгодишният Платон скоро щяха да станат истински мъже, каквито толкова липсваха в стопанството.

Но не им било писано да помагат в стопанството, защото след две години умната София продаде всичко и откара децата първо в България, после в Югославия5. В Югославия Афанасий, още с жълто край устата, стана послушник в православен манастир, оттам отиде в Гърция и после следите му се губеха. Последното, което се знаеше за него, е, че живеел в скалите на някаква загадъчна Метеора6. София с щерките и Платон накрая се засели в Марсел и постижението на живота й беше гръцко ресторантче, до което стигна благодарение на търговията с ориенталски сладкиши, включително баклава — корите за тях сръчно разтягаха чевръстите й грозновати дъщери. Платон, единственият мъж в къщата, наистина крепеше дома. Той омъжи братовчедките си, преди Втората световна погреба леля си и чак след войната, вече на години, се ожени за французойка и му се родиха двама французи с веселото презиме Синопли.

Десетгодишния Мирон отиде при роднина по линия на Синопли, милия Александър Григориевич, собственик на кафене „Каро“ в Коктебел — той пристигна за погребението на Матилда и не възнамеряваше да си пълни къщата с още деца.

Но сърцето му се обърна и той го взе. След няколко години момчето умря от скоротечна и неизвестна болест.

След един месец Анеля, най-голямата от сестрите и както се смяташе, най-голямата късметлийка, взе шестгодишната Настя в Тбилиси7, където живееше с мъжа си, по това време известен музикант. Възнамеряваше да вземе и по-малките момчета, но те нададоха такъв мощен рев, че се реши временно да останат с Медея. С нея остана и осемгодишната Александра — винаги много привързана към Медея, тя напоследък направо се беше лепнала за нея.