В здрача на вторник [bg]

— Мисля, че трябва да поговорим очи в очи.

— Защо прекратиха изслушването? Много бързо излязохте от залата.

— Искам да ви питам нещо.

— Какво?

— Алън беше мой пациент. Защо не лично той, а вие сте подали оплакването срещу мен?

Кари я погледна озадачена.

— Не знаете ли?

— Какво трябва да знам?

— Искате да кажете, че нямате никаква представа? Нахлухте в живота ни. Говорехте за сигурност и защита. Казахте на Алън, че може да ви се довери. Напълнихте му главата с идеи за себепознание, че трябва да вярва в себе си и да не се срамува от мислите и желанията си. С други думи — развързахте му ръцете.

— И?

— Аз просто исках той да се излекува. — За момент гласът й трепна. — Той беше болен и исках да се почувства по-добре. Нали затова дойде при вас? Това ли е вашето разбиране за излекуван? Опознаваш себе си и зарязваш жена си.

— Какво?

— Вие го променихте.

— Кари, чакайте за момент. Казвате, че Алън ви е напуснал?

— Не знаехте ли?

— Не. Не съм го виждала, нито съм говорила с него от миналия декември, когато брат му бе намерен мъртъв.

— Е, сега вече знаете.

— Кога си тръгна от вас?

— Кога ли? — Кари вдигна глава и срещна погледа на Фрида. — Точно на Коледа, ако изобщо ви интересува.

— Сигурно ви е много тежко — каза Фрида меко. Сега започваше да разбира защо Кари беше подала жалба. — Значи е станало преди малко повече от месец.

— Не тази, а миналата Коледа.

— О! — възкликна Фрида. За миг всичко около нея се завъртя. — Искате да кажете, веднага след като брат му се самоуби?

— Сякаш само това беше чакал. Вие наистина ли не знаехте? Предположих, че е разговарял с вас и че вие сте го насърчили да го направи.

— Защо си тръгна?

— Защото се почувства по-добре. Вече нямаше нужда от мен. Винаги се е нуждаел от подкрепата ми. Грижех се за него. Но след сеансите при вас се промени.

— Той ли ви го каза?

— Не, но забелязах, че се държи по различен начин. След като Дийн се самоуби, в продължение на няколко дни Алън беше… трудно ми е да го опиша. Беше бодър и весел, изпълнен с енергия и решителност. Това бяха най-хубавите дни в живота ми. Затова после ми стана толкова тежко. Смятах, че вече всичко ще е наред. От доста време се притеснявах и се страхувах за него — и изведнъж до мен беше пак старият Алън. Или по-скоро един нов Алън. Към мен беше толкова — толкова мил и любвеобилен. Направи ме много щастлива.

Тя обърна главата си, за да не види Фрида сълзите в очите й, и силно подсмръкна.

— Сигурно ви е дал някакво обяснение.

— Не. Само каза, че сме живели добре, но всичко е свършило. Като си помисля какви жертви направих, как се грижех за него, как му осигурявах спокойствие, когато се чувстваше толкова объркан и тревожен. Обичах го, знам, че и той ме обичаше. Каквото и да се случеше, ние се държахме един за друг. И изведнъж той си тръгна, без дори да се обърне. А за мен какво остана? Той ми открадна всичко — любовта, доверието, годините, през които можех да родя дете. Ето за това никога няма да ви простя. Никога.