Вторият периметър [bg]

— Да, разбира се — каза той. Нямаше смисъл да спори. Никой не спори с морските пехотинци. Сложи сака на масичката до портала и неволно придърпа панталоните си. Спря в момента, в който осъзна какво прави. Трябваше да се овладее.

— Моля да го отворите, сър.

Нортън се подчини и морският пехотинец надникна вътре. Роман с меки корици, слънчеви очила, кафява книжна торбичка с остатъците от обяда на Нортън, кутия за шах. Младежът извади торбичката, надникна в нея и я остави настрана. Протегна ръце към шаха.

Моля те, Господи!

— Доста е тежичък — отбеляза морският пехотинец, поклащайки кутията в ръката си. — От какво е направен?

Преди Нортън да измисли някакъв отговор, зад гърба му се разнесе силен и самоуверен глас:

— Хубавичко го претърси това копеле, ефрейтор! Сега е моментът да разбера дали не ме краде!

Тежката лапа на Кармоди шеговито се стовари върху врата на Нортън. Но стискането на пръстите съвсем не беше приятелско.

— Най-добре ще е да си сложиш ръкавица и да му провериш всички дупки — продължи Кармоди. — Но проблемът е, че може да му хареса!

Младежът с мъка скри усмивката си и си наложи сериозна физиономия.

— Сър — обърна се към Кармоди той. — Ще ви помоля…

Кармоди непринудено се наведе към табелката на гърдите му.

— Хисакър — прочете той. — Случайно да имаш по-голям брат, който да е летял на хеликоптер в Ирак през деветдесет и втора?

— Не, сър — отвърна боецът.

— Странно. Много ми приличаш на един пилот със същото име, с когото летяхме там…

— Били сте в Корпуса, сър? — погледна го с уважение войничето.

Нортън отбеляза, че продължава да държи проклетия шах.

— Тц — поклати глава Кармоди. — Тюлените…

Младежът почти изкозирува. Тюлените бяха богове, голямата мечта на живота му.

Пъхна кутията обратно в сака, а след това прибра и торбичката с храна.

— Приятна вечер — пожела на Нортън той, после погледна Кармоди в очите и почтително добави: — На вас също, сър.

Извървяха една пресечка в пълно мълчание. Нортън се страхуваше да отвори уста, а Кармоди стискаше зъби. Разтвори ги едва когато спряха пред колата на паркинга.

— У теб ли са?

— Аха — кимна Нортън и измъкна два ненадписани диска от задния джоб на торбестите си панталони.

— Дай ми и лаптопа — сухо заповяда Кармоди.

Нортън дръпна ципа на сака и му подаде шаха.

Кармоди го фиксира известно време, после се наведе към ухото му и просъска:

— Заради твоята глупост днес умря един човек. Познай кой ще умре при следващата ти издънка!