Градината на Рама [bg]

Разбира се, Ричард вече подробно е проучил цялата подредба. Тъй като резервоарът има капак, а хамаците са разположени в долната част на кухината, на около метър, метър и половина от горния ръб, той заключи, че резервоарът ще се затваря и после може би ще се изпълва с течност. Но с каква цел е бил построен? Нима щяха да ни подлагат на някакъв експеримент? Ричард е сигурен, че рамианите се готвят да ни тестват за нещо, но Майкъл твърди, че използването ни като морски свинчета е „несъвместимо с рамианската индивидуалност“, която сме наблюдавали и преди. Нямаше как да не се разсмея при тази негова забележка. Неизлечимият религиозен оптимизъм на Майкъл вече се е разраснал и явно включва и рамианите. Винаги допуска, също като доктор Пангло на Волтер, че живеем в най-добрата от всички възможни вселени.

Старшата богомолка се навърташе наоколо, предимно наблюдавайки от пътеката около ръба на резервоара, докато и четиримата не се настанихме в хамаците. Ричард отбеляза, че независимо от това, че хамаците са разположени на различна дълбочина, когато заемем плетените си легла, всички ние „потъваме“ приблизително до едно и също ниво. Паяжината е умерено еластична, а структурата й напомня на решетъчния материал, с който неведнъж сме се срещали на Рама. Докато този следобед „изпробвах“ хамака си, подскачането му ми напомни за страха и възбудата по време на моето фантастично пътуване над Цилиндричното море. Когато затворих очи, бе много лесно да се видя над водата, провесена под трите гигантски птицеподобни, които ме отнасяха към свободата.

Поглед към стената на пещерата от страната на нашата жилищна зона ни разкрива комплект дебели тръби, които са свързани направо с резервоара. Подозираме, че тяхното предназначение е да докарат тук някаква течност, която да изпълни целия обем. Мисля, че ще разберем това много скоро.

И така, какво ще правим сега? И тримата сме съгласни, че просто трябва да изчакаме. В края на краищата от нас без съмнение се очаква да прекараме известно време в този резервоар. Но трябва да приемем, че подходящият момент ще ни бъде подсказан.