Бяла смърт

Петерсен — бе си взел поука от предишното поведение на „Морски страж“ — го последва на известно разстояние, готов всеки момент да се намеси и да пресече евентуален опит за връщане.

Тери наруши напрегнатата тишина в лоцманската кабина.

— Капитан Петерсен не си дава сметка, че току-що се размина на косъм. — Ухили се. — Един изстрел и щях да го завлека в съда и да поискам кораба му като обезщетение.

— Мисля, че повече се страхуваше от боклукчийския катапулт — каза Райън.

Смехът им бе прекъснат от ругатнята на Мърсър.

— Какво има, Чък?

Мърсър бе стиснал щурвала с две ръце.

— Мамка му, Марк. Явно си развалил нещо, като въртеше кораба насам-натам като джет. — Намръщи се. — Ето, виж.

Райън се опита да завърти щурвала. Придвижваше се на сантиметър-два в двете посоки, но само толкова. Натисна леко, после се отказа.

— Проклетият щурвал е блокирал. — В гласа му звучеше едновременно ярост и объркване.

Вдигна слушалката, нареди на машинното отделение да спрат двигателите и отново насочи вниманието си към щурвала. Вместо да намали, корабът неясно защо започна да набира скорост. Райън изруга и отново се обади в машинното отделение.

— Какво става, Кал? Да не си оглушал най-накрая от тези двигатели? Казах да спреш, а не да увеличаваш скоростта.

Машинистът — Кал Ръмсън, първокласен моряк — изсумтя:

— По дяволите, знам какво каза. — Отчаянието в гласа му се четеше съвсем ясно. — Намалих скоростта. Двигателите са се побъркали. Управлението като че ли не работи.

— Тогава ги изключи — каза Райън.

— Опитвам се, но с дизела е по-трудно.

— Продължавай да опитваш, Кал.

Райън тресна слушалката. Ама че лудост! Сякаш корабът си беше наумил нещо. Огледа морето пред себе си. Поне не им се изпречваха никакви съдове или суша. В най-лошия случай щяха да останат без гориво някъде насред Атлантика. Вдигна микрофона, за да информира крайцера за затрудненото им положение, но бе прекъснат от вика на Мърсър.

— Щурвалът се завърта!

Помощникът се опитваше да задържи колелото, което бавно се завърташе надясно — и насочваше кораба към крайцера. Райън също го сграбчи и двамата с Мърсър се опитаха да върнат кораба на курса му. Напрегнаха всичките си сили, но щурвалът се изплъзваше от потните им длани и „Морски страж“ се приближаваше към военния кораб.

Датчаните бяха забелязали промяната в курса. От радиото отново прозвуча познатият глас:

— Обадете се, „Морски страж“. Говори капитан Петерсен. Какво сте намислили?

— Имаме проблем с управлението. Щурвалът е заял и не можем да изключим двигателите.

— Невъзможно — каза Петерсен.

— Кажете го на кораба! Последва мълчание.

— Ще се отдръпнем, за да ви осигурим свободно място — обади се накрая Петерсен. — Ще предупредим и другите кораби по пътя ви.

Крайцерът започна да се оттегля.

Но преди да успее да се отдалечи, „Морски страж“ направи рязък завой и се насочи право към него като гигантско управляемо торпедо.