Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
— Кървава работа — призна репортерът на Би Би Си. — Но пък лично аз не харесвам и лова на лисици.
— Е, лисицата поне има шанс да избяга — каза Райън и стисна зъби. — Докато така нареченият лов на китове е просто клане. Щом някой забележи стадо китове, пускат сирената и корабите ги подкарват към островите. Местните жени, а понякога и деца — чакат на брега. Пада голямо пиене и страхотна веселба, но не и за китовете. Забиват куки в дихателните им отвори и ги извличат на сушата, прерязват вратните им вени и оставят кръвта им да изтече. Водата става червена. Понякога им отсичат главите, докато са още живи!
— Но тогава по какво ловът на китове се различава от убиването на говеда? — обади се една русокоса репортерка.
— Защо питате мен? Аз съм извънземен, не ги разбирам тия неща — отвърна Райън. Изчака смехът да утихне и продължи: — Въпреки това въпросът ви е основателен. Може би защитаваме жителите на Фарьорските острови от тях самите. Месото на китовете е пълно с живак и кадмий, което е вредно за децата им.
— Но ако искат да отровят себе си и децата си, нима не е проява на нетолерантност от страна на SOS да заклеймява традициите им?
— Някога гладиаторските борби и публичните екзекуции също са били традиция. Цивилизацията е решила, че тези дивашки зрелища нямат място в днешния свят. Причиняването на ненужна болка на беззащитни животни е абсолютно същото. Те казват, че било традиция. Ние твърдим, че е убийство. И затова сме отново тук.
— Защо просто не продължите с бойкота? — попита човекът на Би Би Си.
На този въпрос отговори Тери:
— Бойкотът се оказа прекалено бавна мярка. А през това време продължават да се избиват стотици живи същества. Затова решихме да променим стратегията си. Нефтените компании искат да издигат платформи в тези води. Ако раздухаме лошата слава на лова, възможно е компаниите да се отдръпнат. Това пък може да принуди тукашните жители да спрат лова.
— А освен това имаме работа и на други места — добави Райън. — Има една международна риболовна компания: смятаме да я оградим с пикети и да изразим отношението си към ужасните последици от промишления риболов.
— Има ли изобщо някой, срещу когото не смятате да се опълчите? — недоверчиво попита репортерът на Фокс Нюз.
— Кажете ми, ако сме пропуснали някого — отвърна Райън.
Всички се разсмяха.
— И докъде смятате да стигнете с протеста си? — попита представителят на Би Би Си.
— Докъдето е по силите ни. Смятаме, че според международното право този лов е незаконен. Вие сте тук като свидетели. Нещата може да загрубеят. Ако някой желае да си тръгне, мога да уредя превозването му. — Райън изгледа всички поред и се усмихна. — Няма ли желаещи? Добре. Е, смелчаци, в такъв случай да тръгваме на бой. Следяхме няколко стада китове. Водите наоколо направо гъмжат от тях. А, явно онзи енергично ръкомахащ млад матрос има да ни каже нещо.
Вахтеният притича до капитана.
— Две стада минават край Стрьомьо. Наблюдателят ни на брега съобщава, че сирената е пусната и корабите излизат в морето.
— Вероятно ще се опитат да подкарат стадото до брега на китобойната Квивик — каза Райън на журналистите. — Ще застанем между тях и китовете. Ако не успеем да прогоним стадото, ще опитаме да попречим на ловците.
Репортерът на Си Ен Ен посочи крайцера.
— А онези няма ли да се ядосат?
— Разчитам на това — отвърна с хищна усмивка Райън.
Високо на мостика на „Лейф Ериксон“ един мъж в цивилно облекло — казваше се Карл Бекер — присви очи към „Морски страж“ през мощния бинокъл и изсумтя на капитан Ерик Петерсен:
— Боже мой! Тоя кораб сякаш е боядисан от побъркан.
— А, значи познавате капитан Райън. — Петерсен се подсмихна.
— Само от репутацията му. Сякаш има онова, което американците наричат тефлонов щит. Въпреки всичките му нарушения на закона не е бил осъден по нито едно обвинение. Какво знаете за него, капитане?
— На първо място, не е побъркан. Вярно, обладан е от едва ли не фанатична решимост, но всичките му действия са премерени. Дори крещящите цветове на кораба му са специално подбрани. Така кара неподозиращите опоненти да правят грешки — и това да си проличи идеално по телевизията.