Бяла смърт

— Много мило от ваша страна, капитан Власов. Джо е виновникът, който събра това-онова и приложи и капка здрав американски разум.

— Благодаря за похвалата, но всъщност откраднах идеята от Майката природа — с типичната си скромност се обади Дзавала. Беше завършил Морското училище в Ню Йорк и имаше блестящ технически ум. Директорът на НАМПД Джеймс Сандекър го назначи веднага след завършването и освен че изпълняваше задълженията си в Специалния екип на Остин, Дзавала бе проектирал най-различни подводни съдове — както с екипаж, така и автоматични.

— Глупости! — каза Власов. — Миногата е доста по-различна от вашата подводница.

— Принципът е един и същ — каза Дзавала. — Миногите са невероятно устроени създания. Улавят движеща се риба, забиват зъбите си в кожата и й изсмукват кръвта. Вместо зъби ние използваме смукала и лазери. Основният проблем бе да се измисли гъвкав водонепроницаем затвор, който да може да се закрепва, за каквато и да е повърхност и да ни позволи да направим разреза. С помощта на космическите материали и компютрите успяхме да скалъпим доста добро решение.

Власов отново вдигна пълна чаша.

— Доказателството за вашата изобретателност е в ръката ми. Кога „Морска минога“ ще стане напълно готова за действие?

— Скоро — отвърна Дзавала. — Поне така се надявам.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Направо ме втриса, като си помисля каква е вероятността за нова катастрофа. Съветският съюз построи някои великолепни лодки. Но сънародниците ми винаги са имали предпочитание към гигантизма за сметка на качеството. — Власов довърши питието си и стана. — А сега трябва да се връщам в каютата си и да подготвя доклада до началството. Ще останат много доволни. Благодаря ви за усърдната работа. Лично ще се обадя на адмирал Сандекър.

Щом Власов си тръгна, влезе един от офицерите и каза на Остин, че го търсят по телефона. Остин вдигна слушалката, послуша малко и зададе няколко въпроса.

— Задръжте — каза той. — Ще ви се обадя веднага.

Затвори и се обърна към Дзавала.

— От Източноатлантическия отдел за подводни аварии на НАТО. Искат помощта ни в спасителна операция.

— Някой е изгубил подводница ли? — попита Дзавала.

— Датски крайцер е потънал до Фарьорските острови и част от екипажа е останала вътре. Явно все още има живи. Шведите и англичаните са почнали работа, но крайцерът няма спасителен люк. Датчаните се нуждаят от някой, който може да мине право през корпуса и да измъкне момчетата. Чули са, че правим пробни спускания.

— Колко време имаме?

— Няколко часа, ако се съди по думите им.

Дзавала поклати глава.

— Фарьорските острови са на повече от две хиляди километра оттук. „Бийб“ е бърз за размерите си, но няма криле.

— Ти си гений.

— Радвам се, че най-сетне го разбра. Нещо против да ми кажеш как точно стигна до това заключение? Може да ми послужи доста добре в някой бар.

— Първо, нека попитам — „Морска минога“ във форма ли е за спасителна операция? Долових нотка на ПСЗ, когато Власов попита дали е готова.