Поздрави от рая

По времето, когато се развиваха тези събития, се организираха доста зрелищни представления с всевъзможни маскарадни костюми. В кръчми, клубове, бални зали, дискотеки, вечери — като че ли групова мания бе обхванала събраните заедно мъже и жени и ги караше през почти еднакви интервали от време да се възползват от възможността да покриват телата си с взети назаем партакеши и за няколко часа да се преструват на съвсем други хора. Две години преди това (първото подобно мероприятие на Хотел „Хауърд“) темата на новогодишния маскарад беше: „Как бяхме облечени, когато корабът потъна“, като се наблягаше извънредно много на въображението, чувството за хумор и импровизацията, които трябваше да се постигнат с минимум подръчни средства. Темата за следващата Нова година бе „Този спортен живот“ и тъй като тя бе предварително обявена в брошурата, някои от гостите бяха приели нещата доста на сериозно и съвсем бяха изоставили импровизациите, носейки съответните костюми със себе си. Тази година, в духа на времето, пред участниците се очертаваха още по-широки хоризонти с предостатъчно време и възможности да вземат назаем необходимите им костюми и да се снабдят с подходящ грим и аксесоари — накратко, да вземат всичко съвсем на сериозно. Хотелът все още разполагаше със сборен гардероб в залата за игри, но само един-двама от гостите бяха ровили в него този следобед. В края на краищата, темата бе предварително обявена и всички знаеха какво предстои. В интерес на истината, много от гостите бяха избрали Хотел „Хауърд“ именно заради маскарада. В подобни случаи се считаше за голям успех, ако някой успее да остане през първата част от вечерта — а понякога и до по-късно — неразпознат дори от близките си приятели. Това почти бе успял да постигне самият Биниън миналата година, когато едва накрая неговите колеги от хотела разпознаха лицето на своя шеф, скрито от гъстата брада и глостърското кепе за крикет на д-р У. Г. Грейс.