Спечели облог за Сатаната
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спечели облог за Сатаната». Краткое содержание книги:
Наричат го Алек Греъм — съмнителен бизнесмен в любовна афера с камериерката Маргарете, която се оказва единственото хубаво нещо в нелепата бъркотия.
Един невъзможен айсберг в тропиците разбива кораба. Алек и Маргарете са отведени на сушата от Мексиканската Кралска флота, където ги очаква съвсем друг свят и поредица неприятни изненади…
Следва смяната на свят след свят и става от лошо по-лошо.
Приближава ли Армагедон или това са лошите шегички на Локи?
Би трябвало да има разумно обяснение на цялата тази бъркотия…
Алек Греъм разбира, че конците се дърпат отвисоко и той е просто жертва на един облог…
Табелата на гърдите му ни известяваше, че си е позволил сквернословие. При това го обвинила собствената му съпруга. Той не отрекъл и се оставил на снизхождението на съда, само че тогава председател бил дякон Бръмби, който не знаеше значението на тази дума.
Господин Кърк, моят скаутски командир, напусна града след две седмици и повече не го видяхме. Често се случваше, след като човек постои вързан за позорния стълб. Не знам що за думи си бе позволил Кърк, но не вярвам да е било нещо прекалено, защото дякон Бръмби го осъди да стои пред съда само един ден от зазоряване до здрач.
Вечерта, когато бях гост на капитанската маса в „Конге Кнут“, чух една мила дама, която всяко дете би си пожелало за любима баба, да казва на съпруга си изобилно съчетание от недопустими думи, включващи богохулство и позоваване на няколко направо престъпни разновидности чувствени занимания. Ако ги беше изрекла в моя роден град, щяха да я осъдят на максималния срок приковаване към позорния стълб, после щяха да я изгонят церемониално от града. (При нас поне не овъргалваха престъпника в катран и пера — смяташе се за прекалена жестокост.)
А не кораба никой дори не сгълча приятната възрастна дама. Нейният съпруг само се засмя и каза, че се тревожи излишно.
Съвсем се обърках насред тази груба реч, смайващо непристойно разголване и от смесването на две измамно леки напитки в щедри количества. Чувствах се чужденец в чудата страна и не можех да възприема тукашните нови за мен и стъписващи обичаи. Но през цялото време не забравях, че непременно трябва да изглеждам светски човек, да не показвам с нищо изумлението си. Никой не биваше да заподозре, че не съм неговият вече привичен спътник Алек Греъм, а напълно непознатият Александър Хергеншаймър… иначе можеше да се случи нещо ужасно.
Естествено, сгреших. Вече се бе случило нещо ужасно. И наистина бях като пътешественик, озовал се в смущаващо чужда за него страна. Но сега си мисля, че с нищо нямаше да влоша положението си, ако просто бях избълвал истината.
Никой нямаше да ми повярва.
И как иначе? Аз самият едва успях да повярвам.
Сърдечният капитан Хансен, който просто подминаваше с пренебрежение всякакви безсмислици, щеше да избухне в гръмотевичен смях от моята „шега“ и веднага щеше да вдигне нова наздравица. Ако пък упорствах в „заблудата“ си, би накарал корабния лекар да си поприказва с мен.
Все пак понесох по-лесно тази удивителна вечер, като се вкопчвах в убеждението си, че трябва да се държа като Алек Греъм и никому да не хрумне, че съм го заменил, че съм същинско кукувиче яйце в гнездото.
Тъкмо оставиха пред мен голяма порция торта „принцеса“ — прекрасно многоетажно изделие на сладкарското изкуство, което си спомнях и от другия „Конге Кнут“ — заедно с чаша кафе, когато Хансен се надигна от стола си.
— Хайде, Алек, да вървим в салона. След малко ще започне представлението. Всъщност не могат да започнат, преди да отида там. Хайде, не се помайвай! Изобщо не бива да хапваш от тези сладки боклуци. Вредни са за здравето. А кафето можеш да си изпиеш и в салона. Но преди това ще опитаме нещо по-подходящо за мъже, нали? Стига с тези шегаджийски питиета. Падаш ли си по руската водка?
Хвана ме под ръка и аз установих, че вече вървим към салона. Свободната ми воля нямаше нищо общо с това.
Представлението беше пъстра смесица, твърде подобна на онази, която вече бях виждал на моторния кораб „Конге Кнут“. Фокусникът вършеше невероятни неща, но не чак колкото стореното от мен (или на мен). Комикът току скачаше да изтърси поредната си шега. По-добре да си бе седял на стола. Имаше хубавичка певица, също и танцьори. Двете явни разлики бяха все същите — гола плът и още по-разголени думи, но дотолкова загубих чувствителността си от стъписване и алкохол, че тези допълнителни доказателства за попадането ми в друг свят почти не ме достигнаха.
Трудно беше да се каже, че певицата има някакви дрехи по себе си, а текстът на песните щеше да й причини сериозни неприятности дори в Нюарк, щат Ню Джърси. Поне така си мисля, не съм имал пряк досег с онова свърталище на порока. Повече внимание обръщах на външността й, защото тук не ми се налагаше да се извръщам. Напротив, очакваше се да зяпам изпълнителите.
Ако за миг допуснем, единствено заради спора, че обичаите относно облеклото могат да се различават от земята до небето и пак да не разрушат устоите на обществото (не че съм съгласен, но съм склонен да се примиря с тази хипотеза), според мен никак не е зле, когато особата, показваща ни тази разлика, е млада, здрава и привлекателна.