Спечели облог за Сатаната

Маргрете заедно с други се грижи за поддържането на църквата, а аз нося дискоса сред паството всеки сабат и съм член на финансовия съвет. Никога не съм се отказвал от принадлежността си към Братята в Апокалипсиса, но трябва да призная, че сбъркахме — началото на новото хилядолетие отдавна мина, а така и не чухме Зова.

Но който е щастлив у дома си, не лежи буден нощем, за да размишлява тревожно за отвъдното.

Какво е успехът? Състудентите ми от Рола Тех биха могли да кажат, че съм се задоволил с твърде малко — притежавам заедно с банката малко ресторантче в провинциално градче. Но аз имам каквото искам. Не бих се съгласил да бъде светец в рая, ако Маргрете не е с мен. И без страх бих слязъл в ада, ако тя е там… не че вярвам в съществуването на ада, нито пък мога да се меря със светците.

Самюъл Клемънс, известен като Марк Твен, го е казал добре: „Където беше тя, там беше раят“. И Омар Хаям има чудесен стих: „…щом си до мен, и пустошта ще стане рай“. Една и съща велика истина, която за мен звучи така:

Където е Маргрете, там е раят.