Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Не го ли усещаш, Тисамон? — попита натъртено Ахеос. Ариана погледна богомолкородния и видя как лицето му се напряга.
— Да — продължи Ахеос, — явно усещаш нещо, както и трябва. В последните дни на Вещото време, Тисамон, когато в света царял хаос, бил извършен един ритуал, едно отчаяно, забранено заклинание, могъща магия. И когато магията се объркала, когато се отскубнала от контрола на създателите си, причинила на света такива злини, каквито ние с теб дори не можем да си представим. Хора от твоя народ, Тисамон, и от моя, решили да действат на своя глава и по един или друг начин да обърнат хода на историята, дори с цената на най-черна магия. И се провалили, провалили се толкова ужасно, че освободената буря заличила завинаги крепостта Даракион и втъкала душите на обитателите му в дърветата на леса. Миазма отпреди петстотин години, която е непокътната и до днес.
Тисамон стискаше зъби и в очите му тегнеше странно изражение, което Ариана с удивление разчете като страх.
— И това… нещо? — попита прегракнало той.
— Сърцето на ритуала. Самата ядка на Даракион. А сега някой го е откраднал — отвърна Ахеос.
— А Даракион иска то да…?
— Иска го забравено и непотърсено. Така, както е било тук, в Колегиум, където никой не знаел какво представлява и никому не би хрумнало да го използва, на сигурно място зад непристъпните стени на лишените от въображение бръмбарородни. Но ето че сега то е привлякло нечие внимание. — Прехвърли погледа си от богомолката към Ариана. — Пред вас не е нужно да претеглям думите си, нито да опростявам истината. И двамата сте наясно каква сила има в магията. Този артефакт, изглежда, е най-могъщата реликва, оцеляла от епохата на Вещото време, най-великата магия в света днес. Магия черна, уви. От черна по-черна. Ти си виждал Даракион, Тисамон, и знаеш за какво говоря. Попадне ли в ръцете на човек, който знае как да го събуди, артефактът може да нанесе немислими поражения.
— Сериозно? — попита Ариана. — Познавам магьосници и те… не са като старите магове, за които се разказва в нашите легенди. Виждала съм манипули, които преобръщат убежденията на хората, виждала съм да правят номера със зарове и с образи, които уж ги виждаш, а после изведнъж изчезват. А после идва някой бръмбар и ти казва, че всичко е масова истерия и трик с огледала. А сега ти казваш… не знам, сега светът е толкова различен, че просто не виждам как някаква велика древна магия идва и ни връща във Вещото време.
— Вещото време отдавна е свършило — съгласи се Ахеос. — Но силата, скрита в това нещо — малка кутия, която се побира в шепа, — има потенциала да промени света. Бръмбарите, за които говориш, и другите Умели раси, няма да признаят, че пораженията са дело на магия, но въпреки това ще ги усетят в пълна мяра на гърба си — защото тази магия ще посее мрак в умовете и сърцата на всички, ще породи лудост, ще вгорчи приятелства, ще отрови любовта. И мога да се хвана на бас, че онзи, който дръзне да я пробуди, не ще съумее да я контролира, така както не са съумели да я контролират създателите й преди пет столетия.
— А сега е в ръцете на някакъв паякороден — добави Тисамон, — който може да е навсякъде.
— Толкова малко вяра ли имаш в способностите на един провиждащ? — попита го кротко Ахеос. — Знам у кого е артефактът, защото и преди съм се сблъсквал с нея. Усещам следа от присъствието й тук, в тази стая.
— Ти говориш за жена, но аз видях мъж — възрази Ариана.
— Жена е, повярвай ми. — Ахеос поклати глава. — Същата, която ни шпионираше в Хелерон под маската на онзи полуроден занаятчия.
— Но ти я уби! — възкликна Тисамон.
— И аз така си мислех — каза Ахеос. Притокът на магия в този невеж за незримото град беше разтърсващ. Тежката сянка на липсващата кутия с един замах заличаваше здравомислието и технологиите на бръмбарородната цивилизация. — Сега знам, че съм сгрешил, защото тя е била тук, макар и под чуждо лице, и си е тръгнала с Кутията на сенките.
— Къде е отишла? — попита настоятелно Тисамон. — Занесла е кутията в Империята?
— Ще разбера — каза Ахеос. — След ден, най-много два, ще знам. Впрегнал съм докрай способностите си, освен това ми се струва, че въпреки голямото разстояние създанията на Даракион ми прехвърлят от силата си. Кутията не бива да бъде разбудена, защото онзи, която я разбуди, ще получи контрол и над тях, ще може да ги командва, а те са готови на всичко, за да предотвратят това. Скоро ще мога да усетя местонахождението й само като погледна географска карта, все едно е отбелязано там черно на бяло. Тисамон, ще дойдеш ли с мен?